Halsey - Hopeless Fountain Kingdom / Lana Del Rey - Lust For Life
Албум: hopeless fountain kingdom
Лейбъл: Astralwerks, 2017
Жанр: Pop, Synth Pop, EDM, Alternative R&B, Alternative Pop
 |
Alternative Press се опитваше да пробутва Halsey на своите читатели, когато певицата издаде своя дебют BADLANDS. Същата медия има дългогодишна история да "присвоява" артисти и банди към някоя сцена, за да може задържа вниманието на колкото се може повече тийнейджъри, за които 5 Seconds Of Summer са пънк рок, а Pink е поп, например.
Очевидно е, че ако Halsey цели да се обгради с по-алтернативна аудитория, един от начините е да не бъде тривиална поп звезда, както всъщност направи Pink, която записваше с Тим Армстронг и Травис Баркър. Когато обаче си записал един от най-големите денс хитове на това десетилетие (гост вокали в Closer на The Chainsmokers), едва ли ти пука дали Alternative Press ще ти отделят внимание, да те включват в статии тип "Всички тези певици смениха цвета на косата си поне 27 пъти и винаги изглеждаха страхотно".
Изумително е как Rihanna дърпа тенденциите в съвременната поп музика, макар продажбите на албума ѝ Anti (2016) да са значително по-скромни в сравнение с тези на последните издания на Adele, Taylor Swift и Beyonce. Разбира се, модерната култура отдавна разчита на други способи при "меренето на пишки" или в случая на "на пички".
Влиянието на Rihanna върху Hopeless Fountain Kingdom е не просто осезаемо, а ушевадно. От кривите вокални денсхол извивки в трап/R&B хита Now Or Never през сърцераздирателната балада Sorry до клубната атмосфера в Devil In Me и Bad At Love, духът на РиРи обсебва значителна част от втория албум на Halsey... за добро или лошо.
 |
BADLANDS (2015) vs. Pure Heroine (2013) - 6.50/10 - 8.50/10
hopeless fountain kingdom (2017) vs. Melodrama (2017) - 7.00/10 - 8.00/10
Ако не друго, Ашли Франджипайн скъсява дистанцията до Ела Йелич-О'Конър. Все още смятам, че Halsey няма потенциал да се превърне в значима певица за своето съвремие, за разлика от Lorde, която вече е поп-културна икона - справка South Park ѝ отделиха почти цял сезон.
Заключение: Halsey израства като изпълнител и автор на песни и hopeless fountain kingdom го доказва изцяло. Hopeless Fountain Kingdom има качествата да бъде запомнен като една от приятните изненади на 2017-та, но няма продължителния ефект да бъде например в топ 100 на най-интригуващите албуми на декадата, при все че е концептуално продължение на концептуален дебют.
7.00/10
ЧУЙ: Alone Sorry Bad At Love Angel On Fire Devil In Me
Албум: Lust For Life
Лейбъл: Interscope, 2017
Жанр: Dream Pop, Baroque Pop, Indie Pop, Alternative Pop, Sadcore
Сега пък, моля ти се, имала "жажда за живот". Тая па за кого се помисли? За Iggy Pop ли? Изумителна е трансформацията на Lana Del Rey от обложките на Born To Die насам, пропускайки дебюта ѝ като Lizzy Grant. Вижте я само в Lust For Life - усмихната, разцъфнала, жизнена...
Това е в пълен контраст с роботското ѝ изражение от Born To Die и изтормозените физиономии от Paradise EP и Ultraviolence. Но трябва да признаем, че това е някак логично продължение на ненаебателната поза от Honeymoon (2015), за който заключих преди 2 години, че е край на една фаза. Май съм бил прав. Сега остава само като Iggy Pop да захвърли изцяло дрехите и всичко ще е 6.
За Лана Lust For Life е крайъгълън камък, тъй като броят на гостите не се свежда вече само до автори на песни и продуценти. Аз в никакъв случай не съм сред големите фенове на The Weeknd и A$AP Rocky, но колаборациите с тях - едноименното парче, Summer Bummer и Groupie Love са между сполучливи и приятни. Summer Bummer съдържа и куплет от някакъв си рапър-мърморко с убийствено тъпото име Playboi Carti, който преди е работил за H&M. Май това обяснява донякъде и тениската на Destruction.
Истинските герои в колаборациите обаче са други - легендарната Стиви Никс от Fleetwood Mac (*вкарвам отново South Park препратка*) и синът на Джон Ленън и Йоко Оно - Шон Оно Ленън обират точките в прекрасните Beautiful People Beautiful Problems и Tomorrow Never Came.
"Очевидно е, че красивата американка тепърва започва и ще бъде тук за дълго." - из ревюта ми за Born To Die (2012)
"Lana Del Rey не се нуждае от представяне, защото тя е една от най-популярните певици на настоящето десетилетие" - из ревюто ми за Honeymoon (2015)
Дълъг път, осеян с много препятствия, е изминала нашата далия, за да стигне дотук. С парчета като God Bless America And All The Beautiful Women In It (със странна препратка към Paper Planes на M.I.A.) и When The World Was At War We Kept Dancing обаче знаем, че нейното приключение изглежда още много далеч от своя край.
Заключение: Отново Lana Del Rey успява да задържи вниманието на слушателя, въпреки че Lust For Life е с дължина от 72 минути. Красивото си е красиво и тук не визирам визията на певицата, а подходът ѝ да ни пробутва едно и също вече няколко албума поред, но да го опакова така, че като отворим кутията, да възкликнем от кеф.
7.75/10
ЧУЙ: Summer Bummer God Bless America And All The Beautiful Women In It When The World Was At War We Kept Dancing Beautiful People Beautiful Problems Tomorrow Never Came
ДРУГИ ПОДОБНИ РЕВЮТА:
Коментари
Публикуване на коментар