понеделник, 23 октомври 2017 г.

Teenage Bottlerocket - Stealing The Covers / Transplants - Take Cover

Първоначалното ми намерение беше да направя "батъл" между Teenage Bottlerocket и The Lillingtons, но последните ще получат самостоятелно ревю за Stella Sapiente. И двете издания в тази публикация са пълни с кавъри и определено си струват.

Банда: Teenage Bottlerocket
Албум: Stealing The Covers
Лейбъл: Fat Wreck Chords, 2017
Жанр: Pop Punk, Alternative Rock, Punk Rock
FACEBOOK

A(R)CAB!
Когато бях дете, исках много да се впечатля от филмите за Робокоп (тези с Питър Уелър), защото на обложките на видеокасетите този полу-човек полу-машина изглеждаха внушителен, впечатляващ и непобедим. Поредицата обаче така и не ме грабна, както например тази за Терминатор. Сега, да речем +20 години по-късно, знам защо - Робокоп не е нищо повече от едно продажно ченге.

С парчета като Robocop Is A Halfbreed Sellout американците Teenage Bottlerocket превръщат Stealing The Covers в един от най-забавните албуми на 2017-та. И със сигурност един от най-важните кавър албуми в последните няколко години. В Stealing The Covers няма да намерите дежурните "едно към едно" версии на класики на Minor Threat и Misfits, а 14 парчета на крайно неизвестни банди, които са оказали влияние върху Teenage Bottlerocket.
ALL ROBOCOPS ARE SELLOUTS!

Не знам, де. Поне на мен имена като Juke, Sprocket Nova, The Gullibles, The Mugwumps или пък The Four Eyes не са ми познати и ако не бе този албум надали някой бил обърнал внимание на оригиналите на техните парчета - съответно College Town, Robocop Is A Halfbreed Sellout, Gay Parade, Alien Motion Technology и Hat Nerd (бел. ред. - загледай се в колажа). Но ето ме тук зад компютъра, правя идиотски колажи и слушам паралелно кавъри и оригинали, размишлявайки върху популярния мит, че хората използват едва 10 процента от мозъка си, което ме навежда на мисълта, че до нас достигна една нищожна частичка от музиката по света. Let that sink in!

Та, дори да ви разказвам за парчетата, май няма много смисъл. Това не е като албум на Me First And The Gimme Gimmes. Или Garage Inc. на Metallica. Гарантирам само едно - след първото слушане на Robocop Is Halfbreed Sellout, ще си пеете припева цял ден.

П.С. - Ако бях прочел, че Gay Parade е кавър на The Gullibles, на 90% щях да мисля, че е парче на Wavves. Или на някоя друга банда от заклети стоунъри.
💀7.50/10👽
ЧУЙ:    College Town    Robocop Is A Halfbreed Sellout    Gay Parade    Alien Motion Technology   Hat Nerd


Банда: Transplants
Албум: Take Cover EP
Лейбъл: Hellcat/Epitaph, 2017
Жанр: Rap Rock, Alternative Rock, Punk Rock
FACEBOOK

Много често, когато стане дума за Тим Армстронг, се сещам за поговорката "шило в торба не стои". Неговите постижения в писането, записването, продуцирането, миксирането и каквото още се сещане за правене на музика в студио са достойни за рекордите на Гинес. Тим е така да се каже "от нашите" - той живее и диша с любимото ни изкуство и ни пуска албуми и парчета по-често, отколкото пускаме пералнята.

Изобщо не очаквах, че Transplants, където още са небеизвестният барабанист Травис Баркър и рапърът (и бивши роуди на Rancid) Роб Астън, ще издадат нещо ново, но явно на Армстронг му е доскучало след Trouble Maker и общото парче с Били Джо от Green Day.

Но какво правиш, когато си останал (почти) без идеи? Записваш EP с кавъри, разбира се. Плюс една нова песен, ей така за цвят, която между другото е най-яката от цялото издание. Но да кажа за кавърите, които са общо 6, като един от тях е на парче, което е включено в соловия албум на Баркър - Give The Drummer Some и там е с участието на самия Slash. Новата версия определено звучи доста по-твърдо от латино хип-хопа на оригинала, но едва ли ще преобърне нечий живот.

Хардкор кавърите на Seeing Red на Minor Threat (ха!) и Live Fast Die Young на The Violators са достатъчно корави, но без да са променени особено, което илюстрира предимно мързел. Nothing But A Heartache е интересен и необичаен избор. Не бях слушал оригинала на дамското трио The Flirtations, които правят Motown-подобен R&B/соул и тяхното парче е мега яко, между другото. Тим и Роб пък избухват с вокалите с някак възторжен алкохолен делириум, докато фънки инструменталът е запазен, но "обогатен" малко по-гаражен саунд.

Baggy Trousers на Madness е ска, което както може да се досетите, е територията, където Тим трудно може да сбърка, а Gratitude на Beastie Boys ми беше грабнало вниманието в Spotify, още като натиснах Play за началото на EP-то. Определено Transplants не са разочаровали и тук и са направили страхотен благодарствен трибют към една от най-великите банди изобщо.

Новото парче на Transplants Won't Be Coming Back обаче е звездата в EP-то. Свежо, енергично с готини рифчета и брасове, това парче определено улавя парти настроението, с което винаги съм асоциирал триото. Но заглавието някак ми звучи, че това ще може би ще е финалът на бандата изобщо.
   7.25/10   
ЧУЙ:   Nothing But A Heartache    Gratitude    Won't Be Coming Back


ДРУГИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:

Няма коментари:

Публикуване на коментар