Rancid - Trouble Maker
Банда: Rancid
Албум: Trouble Maker
Лейбъл: Hellcat/Epitaph, 2017
Жанр: Punk Rock, Street Punk, Pop Punk, Alternative Rock, Ska Punk
FACEBOOK
Илиян Иванов
Гатанка: колко песни са нужни за да запълнят един албум на Rancid? Ако сте сред феновете на легендарната пънк банда, знаете, че отговорът е минимум 19, хаха! И точно толкова на брой парчета ни дават Rancid в деветия си албум Trouble Maker.
...Honor Is All We Know (2014) беше изключение от правилото със своите "едва" 17 песни и то в делукс изданието. Донякъде съкращаването на формулата преди 3 години помогна на Rancid да не затъват в пълнежи, каквито имаше в изобилие в Let The Dominoes Fall (2008) и отчасти в Indestructible (2009). В Trouble Maker има и малко пълнеж, но това не му пречи да бъде една прилична и достойна глава в дискографията на бандата.
Добрата новина тук е, че ако някога си слушал Rancid, няма нужда да ти напомняме колко пристрастяващи могат да бъдат неразбираемите, неритимични и мрънкащи вокали на Тим Армстронг. Фронтменът пак е рециклирал познатите ни до приятна болка едни и същи китарни прогресии и ги е смесил с ретроспективни лирики тип обяснения в любов към култови кътчета от родния Ийст Бей - както е например в меланхоличното Telegraph Avenue, което всъщност зарибява повече с всяко изминало слушане.
С безобразно добрите бас линии на Мат Фрийман обаче и най-тривиалната и предъвкана триакордна пънк песен се превръща в нещо еклектично (All American Neighborhood), а това винаги е била отличителна черта на бранда Rancid. По-острите, но и по-мелодични и тонално верни вокали на Ларс Фредериксен обикновено контрастират с тези на Армстронг, което оформя цялата сплав, която пък звуково е оформена от продуцента и собственик на Epitaph Records - Брет Гуревиц.
Като почти всеки албум на бандата, е неизбежно да минем без ска/реге, и малкo рокендрол/рокабили със задължителните пиано органи. Say Goodbye to Our Heroes е ода за музикалните идоли от детството на Тим и компания, а I Kept A Promise си e каноничен Ramones отвсякъде. Споменавам двете парчета, които са едно след друго в подредбата, защото мисля, че е важно да се отбележи цялата тази приемственост, а и Rancid са сред малкото все още активни пънк банди, които упорито дълбаят и в корените на стила от 70-те.
Трудно е да се каже къде точно седи Trouble Maker в цялостната дискография на калифорнийците, но както споменах в началото - това е прилично и достойно допълнение към нея. В албума ухае на ретро чар, усеща се и, че бандата е хваната между 20-годишнините на ...And Out Come The Wolves (1995) и Life Won't Wait (1998). Rancid са ветерани на тази сцена и могат да го карат само на турнета със свирене на класиките, но явно с Trouble Maker искат да ни кажат, че "това не е краят", както се пее в последното парче (от стандарното издание) - This Is Not The End.
Албум: Trouble Maker
Лейбъл: Hellcat/Epitaph, 2017
Жанр: Punk Rock, Street Punk, Pop Punk, Alternative Rock, Ska Punk
Илиян Иванов
Гатанка: колко песни са нужни за да запълнят един албум на Rancid? Ако сте сред феновете на легендарната пънк банда, знаете, че отговорът е минимум 19, хаха! И точно толкова на брой парчета ни дават Rancid в деветия си албум Trouble Maker.
...Honor Is All We Know (2014) беше изключение от правилото със своите "едва" 17 песни и то в делукс изданието. Донякъде съкращаването на формулата преди 3 години помогна на Rancid да не затъват в пълнежи, каквито имаше в изобилие в Let The Dominoes Fall (2008) и отчасти в Indestructible (2009). В Trouble Maker има и малко пълнеж, но това не му пречи да бъде една прилична и достойна глава в дискографията на бандата.
Добрата новина тук е, че ако някога си слушал Rancid, няма нужда да ти напомняме колко пристрастяващи могат да бъдат неразбираемите, неритимични и мрънкащи вокали на Тим Армстронг. Фронтменът пак е рециклирал познатите ни до приятна болка едни и същи китарни прогресии и ги е смесил с ретроспективни лирики тип обяснения в любов към култови кътчета от родния Ийст Бей - както е например в меланхоличното Telegraph Avenue, което всъщност зарибява повече с всяко изминало слушане.
С безобразно добрите бас линии на Мат Фрийман обаче и най-тривиалната и предъвкана триакордна пънк песен се превръща в нещо еклектично (All American Neighborhood), а това винаги е била отличителна черта на бранда Rancid. По-острите, но и по-мелодични и тонално верни вокали на Ларс Фредериксен обикновено контрастират с тези на Армстронг, което оформя цялата сплав, която пък звуково е оформена от продуцента и собственик на Epitaph Records - Брет Гуревиц.
Като почти всеки албум на бандата, е неизбежно да минем без ска/реге, и малкo рокендрол/рокабили със задължителните пиано органи. Say Goodbye to Our Heroes е ода за музикалните идоли от детството на Тим и компания, а I Kept A Promise си e каноничен Ramones отвсякъде. Споменавам двете парчета, които са едно след друго в подредбата, защото мисля, че е важно да се отбележи цялата тази приемственост, а и Rancid са сред малкото все още активни пънк банди, които упорито дълбаят и в корените на стила от 70-те.
Трудно е да се каже къде точно седи Trouble Maker в цялостната дискография на калифорнийците, но както споменах в началото - това е прилично и достойно допълнение към нея. В албума ухае на ретро чар, усеща се и, че бандата е хваната между 20-годишнините на ...And Out Come The Wolves (1995) и Life Won't Wait (1998). Rancid са ветерани на тази сцена и могат да го карат само на турнета със свирене на класиките, но явно с Trouble Maker искат да ни кажат, че "това не е краят", както се пее в последното парче (от стандарното издание) - This Is Not The End.
💀7.25/10👹
Препоръчителни песни: Ghost Of A Chance Telegraph Avenue All American Neighborhood Say Goodbye To Our Heroes This Is Not The End
Други сходни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар