Papa Roach - Crooked Teeth
Албум: Crooked Teeth
Лейбъл: Eleven Seven, 2017
Жанр: Nu Metal, Alternative Metal, Rap Metal, Alternative Rock, Hard Rock
Илиян Иванов
Едно от първите ми истински зловещи напивания в гимназията беше на 16-тия ми рожден ден, когато получих като подаръци няколко касетки - Insomniac на Green Day, There's Nothing Left To Lose на Foo Fighters и Infest на Papa Roach. Последният от трите албума най-добре кореспондира с мен в следващите месеци, тъй като и без това MTV ме бяха облъчили достатъчно с хитовете Last Resort, Broken Home и Between Angels & Insects.
Всяко чудо за три дни обаче. Не, не загубих интерес за зловещи напивани, но Papa Roach бързо ми втръснаха - още някъде след следващия им (също добър) албум Lovehatetragedy (2002), поради което леко поизпуснах какво се случваше с тях до този момент. Да, като всеки човек, чийто живот включва ежедневно браузване в Интернет, бях чувал това-онова от бандата, но Crooked Teeth е първият им цял албум, който слушам от около 15 години насам.
За моя приятна изненада, Papa Roach определено имат какво да дадат на съвременните мейнстрийм рок и метъл сцени. Цигулковото интро на отварящото Break The Fall ме хвана неподготвен, защото докато чаках напразно парчето да прелее в Aerials на System Of A Down, квартетът "завърта колелото" обратно към 2000-та година с гневен хип-хоп куплет и изненадващо магнетичен припев.
Едноименното парче и My Medication залитат леко в джент територии по саунд, като отново Джейкъби Шадикс изважда рап-метъл речитативите. Във второто от двете той дори звучи като Сони от P.O.D., което ме присети за Youth Of The Nation.
Born For Greatness е странно парче, което например можеше да бъде част от One More Light на Linkin Park, но правилното сравнение е с Shinedown, комбинирайки поп/EDM мелодии и рок заряд. Един от синглите Help пък освен, че има най-лесно запомнящия се рефрен в албума, носи послание с благородна кауза - за хората с проблеми с психичното им здраве.
Crooked Teeth обаче не е само вино и рози. Колаборациите със поп певицата Skylar Gray и рапъра Machine Gun Kelly - Periscope и Sunrise Trailer Park някак минават между другото и според мен изпускат потенциала да бъдат нещо повече от пълнеж. Индъстриъл пасажите във финалното None Of The Above и поп пънк енергията ала New Found Glory в American Dreams също не са особено впечатляващи, което пък практически превръща албума в същинска манджа с грозде от стилове.
Crooked Teeth е като да откриеш напълно запазени в лед фосили на група от началото на XXI век, да ги разтопиш и след това членовете да продължат да свирят от момента са били замразени. Това крие своите добри и гадни страни, но тук добрите са повече и Papa Roach, неочаквано за мен, са издали абсолютно приличен албум и то когато малцина са го очаквали.
7.00/10
Препоръчителни песни: Break The Fall Crooked Teeth My Medication Help None Of The Above
Други ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар