сряда, 7 юни 2017 г.

Blink-182 - California (Deluxe)

Банда: Blink-182
Албум: California (Deluxe)
Лейбъл: BMG, 2017
Жанр: Pop Punk, Alternative Rock, Punk Rock, Post-Grunge
FACEBOOK

Илиян Иванов

По-малко от 12 месеца след California, Blink-182 издават на практика чисто нов албум, но го пакетират като делукс версия на миналогодишния. Това в известна степен е разочарование, тъй като лесно може да се усети защо около половината от тези 11 парчета (+ акустична версия на хит сингъла Bored To Death) са били пренебрегнати изначално.

Една от теориите ми за излизането на делукс California-та е, че бандата иска да го сертифицира със златен статус за над 500 000 копия в САЩ и евентуално да го предложат пак за Grammy. До началото на 2017-та албумът продаде над 400 000 копия, като почти половината бяха реализирани още през първата седмица. С една стабилна притурка, феновете ще закръглят бройка на половин милион вероятно съвсем скоро, което би било феноменален комерсиален успех на рок група в сегашната пазарна конюнктура. И кой знае може да го номинират за Grammy отново - на тия награди и без това условията за участване са нелепи.

Големият проблем, който имам с втория диск на California, е, че Blink-182 се превръщат все повече в проект на продуцента Джон Фелдман (Goldfinger), отколкото група, която търси оригинално звучене в модерната поп пънк сцена. Достатъчно е човек да си пусне новия сингъл на Goldfinger и после коя да е песен тук. Разлика няма да откриете.

В известен смисъл, Blink-182 залагат на обичайните си силни страни - вокалните "na na na na na"/"whoah oh whoah oh" припеви и бриджове, типичните меланхолични бас линии на Марк Хопъс и раздвижените бийтове на Травис Баркър. Т.нар. клишета сработиха в стандартната версия на California, но сега идват в повече и се създава усещането, че след някое парче, което е яко, идва друго, в което лъха на посредственост.

Евтината електроника в Bottom Of The Ocean е опит за повторение на парчето Los Angeles, но с този ялов припев заглъхва безславно в посредственост. Long Lost Feeling е изкуствено напудрена балада, докато откриващото парче Parking Lot е, естествено, най-бързото и служи за заблуда, както беше със Cynical, че и сред остатъка ще има скорост. Псевдо-експерименталното 6/8, именувано абсолютно неоригинално на бийта, върху който е базирано, е една идея по-тежко от всичко останало в албума, но когато човек чуе пианото и вокалите на Марк на припева, ще забрави за виковете и китарите на Мат Скиба.

Въпреки критиката ми, вторият диск на California всъщност не е краят на света и дори не би бил лош албум, ако не беше в контекста на делукс версия. Сред 11-те оригинални парчета определено има и доста добри попадения като радиофоничните Last Train Home и Good Old Days, които дори заслужаваха да са в оригиналното издание. Акустичното лайв изпълнение на Bored To Death също заслужава внимание и похвали. Тази "съблечена" версия ми напомни на това, което Foo Fighters направиха преди години с тяхната класика Everlong.

Blink-182 можеха просто да издадат 5-6 от тези парчета в едно EP и всичко щеше да е наред. Единият проблем, който аз имам, че определени песни са ненужно изкарани на показ отпадаъци, които не допълват с нищо оригиналната California. Както казах по-горе, другият проблем е Джон Фелдман, който май се стреми да накара 5 Seconds Of Summer, Blink-182 и Goldfinger да звучат "over-продуцирани" и неразличими едни от други.
* оригиналната версия на албума бе оценена с 8.5/10. Оценката тук е само за бонус изданието.
👸🙎6.00/10💀👽

Препоръчителни песни:  Parking Lot   Good Old Days    Last Train Home   Bored To Death (Acoustic)

Други подобни албуми:

Няма коментари:

Публикуване на коментар