Rise Against - Wolves
Банда: Rise Against
Албум: Wolves
Лейбъл: Virgin, 2017
Жанр: Punk Rock, Alternative Rock, Post-Hardcore, Pop Punk
FACEBOOK
Илиян Иванов
След The Sufferer & The Witness (2006) Rise Against се превърнаха в мишени от по-старите си фенове и няма да е пресилено, ако кажем, че бяха застигнати от т.нар. от мен "The Offspring ефект". Преминали отвъд творчески и комерсиални зенити, някои банди сякаш нямат идея как точно да звучат, затова във всеки албум започват да ни замерят с албуми от няколко много добри, няколко много слаби и предимно посредствени парчета.
The Black Market (2014) беше ревюиран и от мен и от Вичо и получи съответно 6.00 и 4.00 от 10.00, което показва, че Rise Against не са впечатлили мен и определено са разочаровали Вичо. Осмият албум Wolves със сигурност няма шанс да стане класика, но има много повече консистенция от своя предшественик, а и от Endgame (2011) и Appeal To Reason (2008).
След като Доналд Тръмп стана президент на САЩ, единодушно се прокрадна схващането, че 2017-та ще е добра година за политически пънк, хардкор и метъл албуми. А Rise Against са от бандите, които винаги имат какво да кажат и за да не бъда голословен - песни като How Many Walls и Welcome To The Breakdown са директни атаки срещу настоящия обитател на Белия дом.
Гневът и бунтовническата натура на Rise Against, утилизирани тук от съвременната политическа обстановка, излизат на преден план дори в по-завоалирани като послания парчета Wolves и The Violence. Бандата не изневерява на своята мелодичност, с която проби в мейнстрийма, но може би съзнателно е пропуснала този път баладите, което е голям плюс. За сметка на това слушателят ще открие веднага новите хитове, какъвто без съмнение ще бъде House On Fire.
В албума няма някоя откровено слаба или дразнеща песен, което не означава веднагически, че Wolves e безупречен, защото определено липсва ефектът "уау". Rise Against обаче поне успяват да убедят, че ОТНОВО са пънк група. Mourning In Amerika и Bullshit вкарват нетрадиционни елементи в саунда на квартета, като реге/ска партиите във второто ми напомниха за албума на Anti-Flag - Underground Network.
За Rise Against Wolves не е крайъгълъен камък в дискографията им, но е полъх свежест, особено след определено скучноватите им последни 2-3 албума. Бандата звучи стегнато и агресивно, за разлика от например напълно разпиляния The Black Market. Тим Макълрат е сред най-добрите автори на текстове на пънк сцената и определено вдъхновението го е ударило тук - "We are the wolves at the gates / Our numbers growing every day, now / But you can’t fight us alone, no". За Rise Against някои борби тепърва започват и Wolves е доказателството за това.
Албум: Wolves
Лейбъл: Virgin, 2017
Жанр: Punk Rock, Alternative Rock, Post-Hardcore, Pop Punk
Илиян Иванов
След The Sufferer & The Witness (2006) Rise Against се превърнаха в мишени от по-старите си фенове и няма да е пресилено, ако кажем, че бяха застигнати от т.нар. от мен "The Offspring ефект". Преминали отвъд творчески и комерсиални зенити, някои банди сякаш нямат идея как точно да звучат, затова във всеки албум започват да ни замерят с албуми от няколко много добри, няколко много слаби и предимно посредствени парчета.
The Black Market (2014) беше ревюиран и от мен и от Вичо и получи съответно 6.00 и 4.00 от 10.00, което показва, че Rise Against не са впечатлили мен и определено са разочаровали Вичо. Осмият албум Wolves със сигурност няма шанс да стане класика, но има много повече консистенция от своя предшественик, а и от Endgame (2011) и Appeal To Reason (2008).
След като Доналд Тръмп стана президент на САЩ, единодушно се прокрадна схващането, че 2017-та ще е добра година за политически пънк, хардкор и метъл албуми. А Rise Against са от бандите, които винаги имат какво да кажат и за да не бъда голословен - песни като How Many Walls и Welcome To The Breakdown са директни атаки срещу настоящия обитател на Белия дом.
Гневът и бунтовническата натура на Rise Against, утилизирани тук от съвременната политическа обстановка, излизат на преден план дори в по-завоалирани като послания парчета Wolves и The Violence. Бандата не изневерява на своята мелодичност, с която проби в мейнстрийма, но може би съзнателно е пропуснала този път баладите, което е голям плюс. За сметка на това слушателят ще открие веднага новите хитове, какъвто без съмнение ще бъде House On Fire.
В албума няма някоя откровено слаба или дразнеща песен, което не означава веднагически, че Wolves e безупречен, защото определено липсва ефектът "уау". Rise Against обаче поне успяват да убедят, че ОТНОВО са пънк група. Mourning In Amerika и Bullshit вкарват нетрадиционни елементи в саунда на квартета, като реге/ска партиите във второто ми напомниха за албума на Anti-Flag - Underground Network.
За Rise Against Wolves не е крайъгълъен камък в дискографията им, но е полъх свежест, особено след определено скучноватите им последни 2-3 албума. Бандата звучи стегнато и агресивно, за разлика от например напълно разпиляния The Black Market. Тим Макълрат е сред най-добрите автори на текстове на пънк сцената и определено вдъхновението го е ударило тук - "We are the wolves at the gates / Our numbers growing every day, now / But you can’t fight us alone, no". За Rise Against някои борби тепърва започват и Wolves е доказателството за това.
🐺🐺7,25/10🐺🐺
Препоръчителни песни: Wolves House On Fire Welcome To The Breakdown Bullshit Mourning In Amerika
Други подобни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар