петък, 6 октомври 2017 г.

Queens Of The Stone Age - Villains / Foo Fighters - Concrete And Gold

Преди години, когато всеки интернет ревютата прохождаха, почти всеки втори пишеше рецензия тип "песен по песен". Винаги съм го намирал за тъпо, но пък човек трябва да признае, че това беше единственият способ, който да превърне едно ревю в изчерпателно що се отнася до отделените елементи от всеки албум. Поставих си свобода за тези батъл рубрики и ще пренебрегна приниципите си, за да разгледам два албума на съставните им части - нещо, което ми хрумна, докато за N-ти пък почнах да гледам CSI: Las Vegas...

Банда: Queens Of The Stone Age
Албум: Villains
Лейбъл: Matador, 2017
Жанр: Stoner Rock, Alternative Rock, Dance Rock, Hard Rock, Funk Rock
FACEBOOK

Feet Don't Fail Me (8.00/10) - Една от най-силните страни на QOTSA е, че техният рок е толкова танцувален, че те кара да разкършиш снага, без дори да си си го мислил предварително. Фънки и секси, Feet Don't Fail Me е прекрасно начало на Villains.

The Way You Used To Do (7.50/10) - Най-голямата мистерия около пилотния сингъл беше дали в него изобщо има барабани. Това, което казах за откриващото парче - "фънки и секси" важи в пълна степен и за The Way You Used To Do. Макар в албума да няма официално "колаборатори", продуцентът Марк Ронсън очевидно е оставил своя звуков отпечатък. А колкото до въпроса дали има барабани, честно казано вече не ми пука.

Domesticated Animals (8.75/10) - Може би пикът във Villains идва в Domesticated Animals, където сайкъделик визиите на Джош Хоми нахлуват през прозореца като банда злодеи. Бандата бичи в нераводелен ритъм 7/8, а пулсиращите бас линии подсилват мазно продкрадващата се лудост - "All for one, all for naught /Perish baby, perish the thought"

Fortress (6.50/10) - С тази песен бандата прави завои към малко по-баладично настроение, а самият Хоми пее за децата си с Броуди Дал. За мое съжаление обаче, Fortress не ме спечели изцяло - прекалената повторяемост я прави ненужно дълга.

Head Like a Haunted House  (7.75/10) - Като булдозер Queens Of The Stone Age връхлитат с едно от най-пънкарливите си парчета изобщо. Саундът и бас линията напомнят съмнително много за Holiday In Cambodia на Dead Kennedys. Определено плюс.

Un-Reborn Again (8.00/10) - Класически стоунър рок от QOTSA. Бандата пее за наркотици, свири в "trippy" темпо с отличителни рифове, синтезаторни мелодии и напомни с носталгия за любимите ми дискети на 8-битовия ми Terminator.

Hideaway - (7.50/10) - 80-тарският дух витае силно в това парче. Хоми и останалите се впускат в синт поп/ню уейв авантюра, което отново връща секси настроението от първите три трака.

The Evil Has Landed (7.50/10) - Може би най-рокендрол настроението във Villains идва в предпоследното парче. Основният риф навява асоциации с Led Zeppelin и освен това няма как да не ни напомни за другата банда на Хоми - Eagles Of Death Metal

Villains Of Circumstance (8.00/10) - Финалът на албума всъщност е бил замислен още в сесиите на ...Like Clockwork (2014). Харесвам определено как бандата затваря епично Villains, включвайки интригуващи струнни оркестрации и хаотични пиано акорди.

В крайна сметка аритметиката показва следното - 69.5/9 = 7.72222. Queens Of The Stone Age отново не изневеряват на традицията да представят своя рок в различни очаквани неочаквани форми и поради тази причина няма как да не им дал пълна 8-ца.
👿8.00/10👺
ЧУЙ:    Feet Don't Fail Me      Domesticated Animals    Head Like A Haunted House     Un-Reborn Again    Villains Of Circumstance


Банда: Foo Fighters
Албум: Concrete And Gold
Лейбъл: RCA, 2017
Жанр: Alternative Rock, Post-Grunge, Hard Rock, Progressive Rock
FACEBOOK

T-Shirt (7,50/10) - Откриващото парче в албума е всъщност е едно доста интересно интро с главозамайващи вокални хармонии върху епичен Queen-подобоен инструменал - прелюдия към пилотния хит сингъл

Run (8.00/10) - Хаотичен, взривен и донякъде дразнещ. Как е възможно? Ами питайте Дейв Грол, който врещи като изоглавен (на моменти с вокален ефект), а китарите и темпото описват траектория като на плажна топка, подета от вятъра.

Make It Right (7,25/10) - Добавянето на Рами Джафи (клавишни) като официален член отваря много възможности за Foo Fighters. Една от тях е да звучат като осъвременена версия на Deep Purple - високооктанов рок с отличителни клавишни мелодии в стила на 70-те.

The Sky Is A Neighborhood (9,5/10) - Грол демонстрира топ форма тук - великолепни композиционни и аранжорски решения, като госпъл нотката оформя парчето като един от най-добрите сингли на бандата в цялата им история.

La Dee Da (3.00/10) - По ирония на съдбата, следващата песен влиза в съвсем различна категория. Бучащият инструментал и цялостното изпълнение подхождат повече на Nine Inch Nails, което по принцип би било плюс, но не и тук. Парчето звучи напълно не на място и няма причина да бъде в този албум.

Dirty Water (6.00/10) - Песен с две лица. Бандата звучи феерично в баладичните части, преди да включи на по-горна предавка, разваляйки цялостното усещане. В същото време обаче лириките някак предричат тази промяна "I feel an earthquake coming on / I feel the metal in my bones".

Arrows (7.00/10) - Foo Fighters винаги са се целили в импозантни припеви и Arrows има потенциала на такъв. Стадионен рок, няма съмнение, но някак си липсва и щипка магия, което е жалко.

Happy Ever After (Zero Hour) (8.50/10) - Абсолютно Beatles-ko парче с магически бек вокали и доминантни акустични китари. "Where is your Shangri-La now? Counting down to zero hour / There ain't no superheroes now, they're underground", пее Грол, което ме връща обратно на темата с припевите от предишното парче... този път с малко истинска магия.

Sunday Rain (7.75/10) - Още едно парче с британско влияние, може би малко по-Oasis-ско, но имайки предвид, че братята Галахър са изяли до последната буква творчеството на The Beatles, значи продължението на Happy Ever After е някак логично.

The Line (8.00/10) - Класическо Foo Fighters парче. Винаги е лесно да кажеш - "това ми прилича на еди кво си, а това на оная банда", но тук Грол и компания звучат най-вече като себе си.

Concrete And Gold (6.50/10)  Някъде трябваше да спомена, че цялостно в албума се усеща огромна Pink Floyd нотка. Но в края тя избива вече с по-голяма сила и Dark Side Of The Moon фанатиците могат да започнат да правят емпирични проби, за да потвърдят или да ме опровергаят. Изпълнението обаче остава плахо като за финал и това разваля цялостното впечатление.

Когато се съберат оценките на отделните парчета и се раздели на броя на песните (79/11), крайният резултат е 7.18 в период, а това е най-близо до 7.25 по моята система. Това, което ми се въртеше в главата, докато пишех ревюто беше между 7.00 и 7.50, взасивимост колко съм бил ядосан на Дейв за разни глупави решения - като например ненужните вокални ефекти. Затова и завишената средноаритметичната оценка остава крайна.
📀7.25/10⛰
Чуй:   Run   Sky Is A Neighborhood   Happy Ever After (Zero Hour)    Sunday Rain   The Line


ДРУГИ ПОДОБНИ РЕВЮТА:

Няма коментари:

Публикуване на коментар