Bad Cop / Bad Cop - Warriors
Банда: Bad Cop / Bad Cop
Албум: Warriors
Лейбъл: Fat Wreck Chords, 2017
Жанр: Pop Punk, Punk Rock, Alternative Rock, Post-Grunge, Anarchist Punk
FACEBOOK
Докато сме все още в територията на силните и независими жени, какво ще кажете за малко феминизъм, а? Дебютът на Bad Cop / Bad Cop - Not Sorry не ме впечатли особено много и не че беше лош, но го подминах в ревю секцията - както се случва с десетки албуми междувпрочем.
Warriors обаче вече е съвсем друга работа. Ако Bad Cop / Bad Cop бяха мъже, щяха да са Anti-Flag, което ме притеснява да не прозвучи като сарказъм, защото не е. Четирите калифорнийки отново са заложили на простичкото, но са вдигнали нивото на изпълнение в пъти. Единайсетте парчета са ни повече, ни по-малко три и четириакордни поп пънк химни, набухани с ревюлюционни слогани и либерални послания, но звучат искрено и заразително.
Един от най-важните компоненти, който прави Warriors, толкова интересен за мен, е разпределението на вокалите. Дрезгавият глас на Стейси удря силно в парчета Retrograde и Womanarchist и това няма как да не навее асоциации с The Distillers. Джени пък звучи като поп пънк принцеса с далеч по-мелодичното си пеене, а Лин може би е някъде по средата, макар тя да завзема по-сериозно микрофона по-сериозно само в две песни - I'm Done и едноименното.
Заедно пък трите са сила неделима - вокалните им хармонии са чудесна добавка към инструменталите, което със сигурност е причина да смятам, че този албум е класа на дебюта им Not Sorry. Иначе Ramones повлияният 1-2-3-4 пънк се лее на талази в Warriors. Bad Cop / Bad Cop вадят от ръкавите запомнящи се и вихрени парчета - например Victoria, Kids и Wild Me. Amputations пък следва стадионния подход с We Will Rock You-подобен бийт и пляскане, но всъщност най-много напомня на Pork And Beans на Weezer.
Както споменах още в началото, феминизмът извира от Warriors. Womaharchist ми е една от любимите песни от началото на 2017-та и буквално не мога да спра да пея определени части от текста - "It's my right to choose / Not the religious lunatics or fundamental extremists / It's their fight to lose / I'm a modern anarchist, a punk rock existentialist / Who wants to make the whole world coexist". Но така става, ако човек се асоциира с лирическите герои, дори да са от противоположния пол.
С всеки следващ ден се убеждавам, че нещата, които все повече липсват в животите ни е здравият разум и милосърдието. Четирите момичета може да мечтаят да направят света по-добър, но са стъпили на земята и знаят, че това единствено може да стане, ако хората станат малко по-добри един към друг. "Тогава, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам "Дано, дано, дано".
Албум: Warriors
Лейбъл: Fat Wreck Chords, 2017
Жанр: Pop Punk, Punk Rock, Alternative Rock, Post-Grunge, Anarchist Punk
Докато сме все още в територията на силните и независими жени, какво ще кажете за малко феминизъм, а? Дебютът на Bad Cop / Bad Cop - Not Sorry не ме впечатли особено много и не че беше лош, но го подминах в ревю секцията - както се случва с десетки албуми междувпрочем.
Warriors обаче вече е съвсем друга работа. Ако Bad Cop / Bad Cop бяха мъже, щяха да са Anti-Flag, което ме притеснява да не прозвучи като сарказъм, защото не е. Четирите калифорнийки отново са заложили на простичкото, но са вдигнали нивото на изпълнение в пъти. Единайсетте парчета са ни повече, ни по-малко три и четириакордни поп пънк химни, набухани с ревюлюционни слогани и либерални послания, но звучат искрено и заразително.
Един от най-важните компоненти, който прави Warriors, толкова интересен за мен, е разпределението на вокалите. Дрезгавият глас на Стейси удря силно в парчета Retrograde и Womanarchist и това няма как да не навее асоциации с The Distillers. Джени пък звучи като поп пънк принцеса с далеч по-мелодичното си пеене, а Лин може би е някъде по средата, макар тя да завзема по-сериозно микрофона по-сериозно само в две песни - I'm Done и едноименното.
Заедно пък трите са сила неделима - вокалните им хармонии са чудесна добавка към инструменталите, което със сигурност е причина да смятам, че този албум е класа на дебюта им Not Sorry. Иначе Ramones повлияният 1-2-3-4 пънк се лее на талази в Warriors. Bad Cop / Bad Cop вадят от ръкавите запомнящи се и вихрени парчета - например Victoria, Kids и Wild Me. Amputations пък следва стадионния подход с We Will Rock You-подобен бийт и пляскане, но всъщност най-много напомня на Pork And Beans на Weezer.
Както споменах още в началото, феминизмът извира от Warriors. Womaharchist ми е една от любимите песни от началото на 2017-та и буквално не мога да спра да пея определени части от текста - "It's my right to choose / Not the religious lunatics or fundamental extremists / It's their fight to lose / I'm a modern anarchist, a punk rock existentialist / Who wants to make the whole world coexist". Но така става, ако човек се асоциира с лирическите герои, дори да са от противоположния пол.
С всеки следващ ден се убеждавам, че нещата, които все повече липсват в животите ни е здравият разум и милосърдието. Четирите момичета може да мечтаят да направят света по-добър, но са стъпили на земята и знаят, че това единствено може да стане, ако хората станат малко по-добри един към друг. "Тогава, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам "Дано, дано, дано".
🙅🙆8.00/10🙌💁
ЧУЙ: Retrograde Womanarchist Why Change A Thing Wild Me Warriors
ДРУГИ ПОДОБНИ АЛБУМИ:
Коментари
Публикуване на коментар