Prophets Of Rage - Prophets Of Rage / Powerflo - Powerflo
От днес ще се опитам да представя малко повече албуми в една малко по-различна форма тип "съпоставяне". Не знам дали ще сработи, но и без това поизпуснах юздите в блога през лятото и сега е малко трудно да се навакса с писането. Затова и нека веднага насочим внимание към две "супергрупи"...
Албум: Prophets Of Rage
Лейбъл: Fantasy/Caroline, 2017
Жанр: Rap Metal, Alternative Metal, Funk Metal
Ревизирайки ревюто си за The Party Is Over EP на The Prophets Of Rage, се замислих колко по-разделени са станали Америка и светът и как тези процеси ще продължат да се задълбочават и в следващите години от мандата на Доналд Тръмп (бел. ред. - часове по-късно разбирам за стрелбата на кънтри концерта в Лас Вегас). Т.нар. "супергрупа" се опита да активира някаква част от фенбазите на Rage Against The Machine, Cypress Hill и Public Enemy и да осуети в зародиш възхода на "алтернативното дясно", но както се оказа впоследствие - било е нужно много повече от концерти и парчета с клиширани слогани.
Затова и пълният дебют на The Prophets Of Rage попада в категорията на албуми, които са изпуснали момента да се окажат "промяната" и вместо това ни залива с изтъркани псевдореволюционни послания. Вероятно някои обаче точно това и очакват. Един от примерите за успеха на Тръмп е, че той говори на простоват английски пред своя електорат и думите му се набиват лесно в главите и най-необразованите и неграмотни. На Chuck D и B-Real също през годините не им е липсвало качеството да загнездят в главите ни някои от най-великите хип-хоп рефрени изобщо. Затова и "No hatred, fuck racists/ Blank faces, time's changing/ One nation, unification/ The Vibration, unfuck the world" цели да обедини контигента от хората, които се чувстват засегнати от безбройните изцепки на американския президент.
Unfuck The World съвсем лесно може да е боен химн на тези, които се опълчиха на расисткото шествие в Шарлотсвил и в албума има още няколко песни, които биха били съвсем адекватен саундтрак на цялостната картина. Трудно ми е обаче да си представя по-скучни "надъхващи" лирики от "Stand together because there's strenght in numbers/ Unify or it's do or die" (Strenght In Numbers) или анти-полицейското "When i walk around, people stare me down / Don't make a sound, I stand my ground / I fight back and it's like that" (Fired A Shot).
Подобно "нестабилна" е ситуацията и инструменталната част на албума. Всички знаят какъв е стилът на свирене на китариста Том Морело и на останалите от бившите RATM/Audioslave и като цяло в албума чуваме много неща, които при други обстоятелства щяха да звучат по-гневни със Зак Де Ла Рока зад микрофона. Добри идеи определено не липсват. Морело все още знае как да извади яки рифове, последвани от марковите му скрибуцания, а Тим и Брад да го допълнят с ефектна бас мелодия и убийствен бийт. В парчето Take Me Higher пък латино интрото и фънки рока ала Red Hot Chili Peppers те хващат неподготвен.
Формулата обаче изглежда изчерпана и първоначалната тяга бързо се изпарява. Колкото и да се стремят да бъдат гласът на радикалния рок, The Prophets Of Rage звучат загнездени в 1997-ма, което може би е една от причините Де Ла Рока да страни от бившите си колеги и да записва соло или да прави гостувания в албумите на Run The Jewels.
Този дебют е едновременно приличен, застинал във времето и отегчаващ. Ако комбинацията от рап и метъл все още е в сърцата ви, няма по-подходящ момент да си пуснете Legalize Me и да запалите един джойнт. В противен случай само си запалете. На света има достатъчно друга по-добра протестна музика.
6.25/10
ЧУЙ: Unfuck The World Legalize Me Living On The 110 Take Me Higher Smashit
Албум: Powerflo
Лейбъл: New Damage, 2017
Жанр: Rap Metal, Heavy Metal, Alternative Metal, Punk Metal, Crossover
Споменавайки Cypress Hill и "билките", от няколко месеца насам съм забелязал, че официалният Instagram профил на бандата пуска безобразно напушени емоджи коментари под великолепни снимки на National Geographic. Ако в поста има кадър от Африка, на който се виждат слон и тигър, отдолу хип-хоп титани винаги коментират с 🐘🐅.
Почти на 100% съм сигурен, че B-Real ги пляска тия емоджита, но пък с какво се занимава през другото време Sen Dog? Очевидно, че и той е последвал примера на своя амиго и на свой ред си е заформил "супергрупа" - с китаристите Били Грациадеи (Biohazard) и Рой Лозано (Downset.), бившия басист на Fear Factory Крисчън Олд Уолбърс и барабаниста Фернандо Шефер (Worst).
Новосформираният състав звучи точно както се очаква от тези, замесни в него. Обложката на дебюта на Powerflo прилича адски много на логото на The Punisher и също като героя на Marvel наказва тежко, макар и само звуково. Напомпаният хеви метъл с напористите хип-хоп речитативи на Sen Dog също като Prophets Of Rage е продукт на една отминала епоха, отново в любимото на всички ни десетилетие - 90-те.
Ушевадни са влиянията от нюйоркската хардкор сцена, която до голяма степен достигна световна популярност заради Biohazard. Sen Dog рапира с ядосаните маниери на човек, който не е успял да си вземе Pepsi-то и макар текстовете да са също откровени мачо клишета за несправедливост, житейски прецаквания и "оцеляване в играта", Powerflo сякаш са по-интересни от The Prophets Of Rage, поне в краткосрочен план.
Where I Stay, Crushing That и Victim Of Circumstance са отлични примери за парчета, които не ангажират чак толкова със слушане и възприемане, колкото с обикновено куфеене/хедбенгване. С такива музиканти обаче няма как да е другояче - зад гърбовете им стоят парчета като Punishment, Replica и Anger, които всеки редови читател сигурно разпознава, без да се налага да се добавя имената на групите, които са ги измислили.
Powerflo не разочароват, защото не си поставят високи стени за изкачване (или събаряне). Бандата не се стреми да бъде повече от това, което един подобен проект може да бъде. Далеч по-тежки от Prophets Of Rage, Powerflo гарантират и далеч по-смазващ саунд, напълно в съвременните тенденции на тежката музика.
7.00/10
Чуй: My M.O. Where I Stay Crushing That Victim Of Circumstance Resistance
ДРУГИ ПОДОБНИ АЛБУМИ:
Коментари
Публикуване на коментар