Public Enemy - Man Plans God Laughs

Публикувано от Iliyan Ivanov август 03, 2015

Public Enemy - Man Plans God Laughs

Band: Public Enemy
Album: Man Plans God Laughs
Label: Spitdigital, 2015
Genre: Hip-Hop, Hardcore Rap, Political Rap, East Coast Rap
FACEBOOK

Илиян Иванов

Мнозина от Вас, които следят потока от музикални новини, със сигурност са наясно, че Kanye West се самопровъзгласи за "най-голямата жива рок звезда на планетата" по време на хедлайнерското си участие на фестивала Гластънбъри. То е естествено някак рапърите да имат голямо его, но това никога не било на дневен ред при Public Enemy. Може би, защото легендите от Ню Йорк са най-вече барометър на състоянието на социално-политическия хип-хоп, отколкото хитмейкъри със засилено използване на аутотюн.

Все си мисля, че Public Enemy не са толкова релеванатни от началото на новия век. Бандата издаде доста албуми през последните 15 години, като през 2012 са цели два, но нито един от тях не получи достатъчно внимание от феновете на хип-хопа. Затова и започнах текста с изникващия от всеки лайфстайл/ентъртейнмънт сайт Kanye West - времената са други, а това го осъзнава и лидерът на групата Chuck D. Public Enemy обявиха, че Man Plans, God Laughs е най-напрегнатият, емоционален и интензивен албум на групата през XXI век. А причини за това твърдение не липсват. Достатъчно е да спомена само, че Public Enemy винаги са черпили вдъхновение за текстовете си от живота на улицата и несправедливостта и насилието, които произхождат от трагедии като убийството на Майкъл Браун от страна на полицай и последвалите бунтове във Фъргюсън, Мисури.

Bring the Noise! Public Enemy & Anthrax, circa 2015

В инструментално отношение бандата е опитала да запази своето типично олдскуул звучене, но и да придаде към него т.нар. от мен оксиморон "модерен ретро саунд", с който Kendrick Lamar изби рибата в последните години и най-вече с актуалния му шедьовър To Pimp A Butterfly (2015). И тук може да чуете блъскащите баси, шумните сиреноподобни звуци, раздвижените бийтове и скречовете, като наравно с това се усещат и по-лежерни, и фънки подходи в изграждането на траковете.

Както винаги Flavor Flav внася колорит с типичните хайп мен-ски подвиквания измежду лириките на Chuck D. Неговият глас е толкова разпознаваем, че всеки път си представям как си криви устата, показвайки два реда облицовани с благородни метали зъби. Chuck D пък изглежда ядосан на целия свят заради лоши работи като войни и тероризъм. Това може да се усети още от откриващата песен No Symphathy From The Devil и едноименната с албума Man Plans, God Laughs, в които той сърдито прави паралели между Човека, Господ и Дявола. На всичко отгоре Chuck D ни е "претоплил" и старите слогани Fight the power и Bring the noise, което според мен беше някак неизбежно.

Me To We обаче е първото парче, което остава по-трайна следа със запомнящия се рефрен с използването на детски гласчета "Can we get together we the people? (Oh Yeah), See The people are they free and equаl? (Hell no), Can we get from me to we my people? (We don't know)". Mine Again пък е най-интелигентната като лирики песен, в която думата "mine" се използва и като "мина" (бомба) и като притежателното "моя", като Chuck D говори за Африка. Сред другите много силни тракове бих посочил Lost In Space и Earthizen, а Honky Talk Rules е блус рок парче с женски вокали и речитативи, което е нещо като ремикс/кавър на Honky Tonk Woman на The Rolling Stones.

Понеже споменах To Pimp A Butterfly, това е албум с дължина почти 80 минути. Man Plans, God Laughs е само 27 минути и това всъщност е добра страна, тъй като няма шанс албумът в един момент да доскучае. От друга страна Public Enemy сякаш са искали да отбият номер и просто да напомнят на останалите, че все още съществуват. Man Plans, God Laughs е сполучливо издание, което макар да не е от класата на великите албуми на бандата от 80-те и началото на 90-те, ще задоволи претенциите на тези, които им е писнало от аутотюн и рими за пички и курове.

7/10

Препоръчителни песни: Me To We Man Plans God Laughs Mine Again Lost In Space Earthizen