вторник, 2 август 2016 г.

Good Charlotte - Youth Authority

Банда: Good Charlotte
Албум: Youth Authority
Лейбъл: MDDN/Kobalt Music, 2016
Жанр: Pop Punk, Pop Rock, Alternative Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

Напълно в противовес с първата дума от името си, Good Charlotte никога не са били добра банда. Вероятно мнозина ще се зачудят защо по дяволите бих слушал тогава новия им албум Youth Authority? Причините са няколко.

На първо време - 2016 годината на големите завръщания в поп пънка (докато пиша това, вече знам, че Green Day са анонсирали августовски сингъл и го чакам с леко притеснение). Второ, вече дадох шанс дори на Simple Plan, които също никога не съм намирал за добра банда, но пък издадоха доста приятен и сносен албум, което ме изненада. Трето, исках да видя какъв подход е избрал Джон Фелдман (фронтмен на Goldfinger и сега голяма продуцентска акула), след като два от предишните албуми по които е работил (и за които писах), получиха оценки 1,5 и 8,5. И четвърто, братята Бенджи и Джоел вече са доказвали, че могат да бъдат и добри автори на песни - например страничният им проект The Madden Brothers изкара доста приятен сърф поп/рок албум на име Greetings From California (2014).

Но уви, Good Charlotte си остават ужасна група. В Youth Authority се наслушах на толкова много клишета, че все едно ми се струваше, че знам песните отпреди. Всеки куплет и всеки припев звучаха толкова познато и прекалено пошло и семпло. Също като в California на Blink-182, и тук продуцираната от Фелдман група инкорппорира познатите "na na na", yeah, yeah, yeah" и "oh, oh, oh" рефренчета, но сякаш изпяти от хора, готови да пукнат от досада. И това в уж парти песни като 40 Oz. Dream! Другият вече познат продуцентски похват - електроника в интрота и по време на куплети, също е много дразнещ тук - абсолютно ненужни мотиви и теми погубиха и малкото енергия на албума.

Първите 4 сингъла от албума - Life Changes, Makeshift Love, Life Can't Get Much Better и споменатата в горния абзац, са сложени удобно в началото на албума и май са най-поносимите и ставащи за слушане в Youth Authority. Даже си мисля, че ако Good Charlotte ги бяха пуснали само тях в едно EP, щях да дам оценка 5 или дори 6/10 само заради старанието и иначе перфектния звук (естествено, Фелдман ги разбира тия неща).

Но за жалост имаме още 8 парчета (едното е по-скоро някаква глупава почти Coldplay-ска интерлюдия), които ме загубиха тотално. Двамата гост вокалисти с нищо не успяват да разнообразят този постен буламач от познати до болка поп пънк мелодии, псевдо-акустичен поп/рок и лигавите вокали на Джоел Мадън. Единият от двамата гости е Келин Куин от ужасяващо тъпите Sleeping With Sirens, чийто писклив глас намеква да пропуснеш песента по презумция, а участието на Саймън Нийл от шотландските рокаджии Biffy Clyro насажда някакъв странен Nickelback отенък в началото на Reason To Stay. В известен смисъл, това май може и да положително, защото ми се дослуша повече Nickelback, отколкото Good Charlotte.

Дори не мисля, че е нужно да пиша заключение защо и този албум на Good Charlotte не струва, нали?
3/10
Препоръчителни песни: Life Changes    Makeshift Love   40 Oz. Dream
Други подобни албуми:

Няма коментари:

Публикуване на коментар