петък, 5 август 2016 г.

NOFX - The Hepatitis Bathtub And Other Stories

Трябва да призная, че за пръв път пиша ревю на книга, а и като цяло в последните 2-3 години съм занемарил четенето почти изцяло, което може би не говори добре за мен. Но тази книга просто нямаше как да я пропусна. The Hepatitis Bathtub вече би трябвало да е бестселър и то съвсем заслужено. По-късно през годината NOFX ще издадат новия си албум First Ditch Effort, който, бъдете сигурни, няма да пропуснем.

Илиян Иванов

Помня времената, когато нямах личен компютър и бях принуден постоянно да ходя по интернет зали, за да задоволявам нуждите си от чатене и ровене на информация, особено такава за музика. NOFX бяха една от групите, които ме вълнуваха адски много, но за дълъг период от време не успявах да си намеря всичко, което ме интересуваше.

С годините интернетът обсеби ежедневието ни и в един момент човек си мисли, че вече може да открие отговор на всеки въпрос, да изслуша всяка една песен, да изгледа всеки един клип, който навремето е бил труднодостъпен. Винаги съм мислил, че научих предостатъчно за NOFX, но очевидно това не е така. В смисъл - знаех, че членовете на бандата са употребили промишлени количества наркотици и пиене през годините, знаех за обсебеността на Фет Майк към садо-мазо секса, знаех за конфронтациите им с мейджър лейбълите, мейнстрийм медиите и MTV, знаех, че са и задници като цяло, но чак след като прочетох The Hepatitis Bathtub And Other Stories, осъзнах колко малко знам за тях.

Идеята за автобиографична книга идва след телевизионното им реалити NOFX: Backstage Passport, по което работят заедно с журналиста Джеф Алулис. Последният се заема с тежката задача да синтезира и обработи в текст цялата история на групата и не само нея. В известен смисъл, събитията в книгата са хронологични, разделени в кратки глави, които се разказват от първо лице от всеки от членовете - фронтмена Фет Майк, китариста Ерик Мелвин, барабаниста Ерик Сандин (по-известен като Smelly) и присъединилия се чак през 90-те китарист Ел Хефе, а кратки появявания на страниците правят и бившите китаристи Стив Кидуилър и Дейв Касилас.

Това, което очаквах от книгата, бе да бъде истинско забавление и имаше моменти, в които дълго време се смях на глас, особено тези на Фет Майк, в които той говори за това колко зле е бил като басист и вокалист, колко нормално е приел да пие пикня, как е откраднал сценични атрибути на Red Hot Chili Peppers, за перверзността му и по-специално как дълго време се е притеснявал свободно да изразява нуждата си да се облича с женски дрехи. Разбира се, той не спестява и някои много тежки семейни драми, свързани с много смърт (за някои от историите, Фет Майк се консултира предварително дори с адвокат).

Тежкото детство на всеки един от групата заема голяма роля за развитието на NOFX. Това, през което преминава Ерик Мелвин в училище, е ужасяващо и най-вече травмиращо, но най-големият ад изживява Smelly, чийто истории са коя от коя по-брутални - особено тези за хероиновите му години до албума White Trash, Two Heebs And A Bean (1992). Смъртта и други лоши работи (като диаганозата му с хепатит) го съпътстват почти през цялото време, но с годините той не само преборва зависимостта, но и намира цел в живота си - изключително благородна и с трогателен край (или по-скоро трогателно настояще).

Освен многобройни лични истории, които дори музикантите  не са знаели един за друг до излизането на книгата, книгата проследява и възхода на една от най-великите пънк групи изобщо. Ще го кажем така - NOFX имат гигантска дискография, в която има и ужасни и посредствени албуми, но благодарение на нечовешката упоритост да станат по-добри музиканти (и Майк да почне да пее поне вярно), групата се превръща в модел за подражение за хиляди банди по света. В средата на 80-те свирят пред 4 човека, които плащат вход и си излизат още на първата песен ужасени, а през предишната декада имат хедлайнерско шоу в Англия пред над 12 000 души. Никак не е зле като за група, която през цялата си история е била само в инди лейбъли.

NOFX на скандалната корица на Alternative Press през 2004 
Всъщност NOFX успяват да избегнат потъването в анонимността, когато Фет Майк чува Suffer на Bad Religion и поставя задачата пред другите: Stop sucking. Истинската причина, групата да вдигне толкова много нивото обаче се нарича Ерик Абейта, по-известен като Ел Хефе. "Мексиканецът" (които почти не говори испански) никога през живота си не е слушал пънк, докато не се присъединява към NOFX и дълги години в училище е изучавал джаз на китара и тромпет, като последният инструмент се превръща в запазен марка на саунда на бандата.

От турнета, в които минималната финансова загуба е считана за истински успех, до тлъстите чекове от продажби на албуми и огромни фестивали, пътят е осеян с много наркотици и свръхдози, изнасилвания, автомобилни катастрофи, разводи, любопитни истории с вокалистите на Green Day, Suicidal Tendencies и Hole, нормален секс, групов секс, садо-мазо секс (изобщо има много секс в книгата, повярвайте ми) и предостатъчно смърт като в Game Of Thrones. Книгата не спестява нищо, въпреки че имаше няколко противоречиви момента с неизяснени отговори или пък с недостоверни факти (като например думите на Фет Майк, че Rancid са подписали с мейджър лейбъл през 1994-та).

Може би писането на мемоарите и цялата откровеност са били болезнени, но това си има и добра страна. Кръгът се завърта - тези, които са израснали с трудно детство, сега имат свои наследници. Като родители, членовете на NOFX се опитват да не повтарят грешките на своите родители. Дали ще успеят - само времето ще покаже.

Със сигурност The Hepatitis Bathtub and Other Stories може да се приеме като просто една поредна рокендрол автобиография, в които знаем за какво става дума. Смелостта на членовете на NOFX да признаят толкова много неща и чудесният начин да самоиронизират себе си и успеха, които са постигнали, обаче я превръща в нещо много повече. Тази книга може да ви докара до сълзи както от смях, така и от тъга. Струва си да се прочете, дори от хора, които не са им фенове или изобщо не са запознати с тях.
9,5/10

Други подобни публикации:

Няма коментари:

Публикуване на коментар