Swamp Thing & Ghettosocks - The Octagon
Банда: Swamp Thing & Ghettosocks
Албум: The Octagon
Лейбъл: Bandcamp / Swamp Thing / SOCAN, 2017
Жанр: Hip-Hop, Alternative Rap, Underground Rap, Horror Rap
FACEBOOK
FACEBOOK
Преди няколко години писах ревю за албума на Swamp Thing - Firedogs. Оттогава канадското рап трио май залива ежегодно с нов материал, включително и със соло проекти на Timbuktu, Chokeules и Savillion, а напук на всякаква логика фен базата им не се е разраснала кой знае колко, поне не и във Facebook. Когато публикувах за Firedogs, броят на харесванията им в социалната мрежа беше около 300. Сега е малко над 600 (по-малко дори от на блога 😀), като гарантирам, че три от тях са благодарение на мен.
Макар да не съм писал после други ревюта за Swamp Thing, всички трябва да знаят, че Pray For Science (2016) и Planet Murk (2015) са препоръчителни издания за всеки почитател на алтърнатив рапа и всеки, за когото "наука > религия". Сега бандата се завръща с нов албум в компанията на обичайния си колаборатор Ghettosocks, който очевидно е взезл малко по-добри уроци по маркетинг в социалните мрежи с "внушителните" над 6000 лайка там.
The Octagon излезе навръх Хелоуин и е един нелош албум, но нещо му липсва. Все още се чудя какво точно е. Определено и Swamp Thing, и Ghettosocks вадят от ръкавите си яки лирики с препратки към хоръри, сай-фай филми и всякакви извратени и изкривени фантасмагории - "I see koala bears tear up a family, fuckin centipede bigger than a manatee/ Spider webs made of gold chains, quicksand needs a mop and slow pace" (Fantasy Island).
Пичовете правят и многобройни алюзии към историята на рапа и захапват позьорите на тая сцена. Сред любимите ми лирики бих споменал алюзиите към Ice-T и Naughty By Nature - "99 bottles but a water ain't one" (Crazy Prophylactics) и "Check your compass today, we're nautical by nature" (Nautical). Отделно от това квартетът отдава почит и към другостилови музикални титани (Black Sabbath, Def Leppard) и кеч легенди - "Whoo, I'm the Nature Boy Rick Flair / let the best breeze slow through my thick hair" (The Octagon).
Сред самопродуцираните инструменталите също има много щури бийтове - 4567, великолепно използвани семпли - брасовете във фънкарското Give A Damn, убийствени скречове Monster Swamp и т.н. и т.н. Всички съставки за един прекрасен хип-хоп албум са налице, но някак си под повърхността парчетата са разпокъсани и се нуждаят от малко лепило.
Препоръчвам The Octagon на Swamp Thing и Ghettosocks, но ако за сефте чувате за тези изпълнители, най-добре е да почнете с нещо по-старо от техните дискографии. Само после да не забравите да ми благодарите.
Албум: The Octagon
Лейбъл: Bandcamp / Swamp Thing / SOCAN, 2017
Жанр: Hip-Hop, Alternative Rap, Underground Rap, Horror Rap
Преди няколко години писах ревю за албума на Swamp Thing - Firedogs. Оттогава канадското рап трио май залива ежегодно с нов материал, включително и със соло проекти на Timbuktu, Chokeules и Savillion, а напук на всякаква логика фен базата им не се е разраснала кой знае колко, поне не и във Facebook. Когато публикувах за Firedogs, броят на харесванията им в социалната мрежа беше около 300. Сега е малко над 600 (по-малко дори от на блога 😀), като гарантирам, че три от тях са благодарение на мен.
Макар да не съм писал после други ревюта за Swamp Thing, всички трябва да знаят, че Pray For Science (2016) и Planet Murk (2015) са препоръчителни издания за всеки почитател на алтърнатив рапа и всеки, за когото "наука > религия". Сега бандата се завръща с нов албум в компанията на обичайния си колаборатор Ghettosocks, който очевидно е взезл малко по-добри уроци по маркетинг в социалните мрежи с "внушителните" над 6000 лайка там.
The Octagon излезе навръх Хелоуин и е един нелош албум, но нещо му липсва. Все още се чудя какво точно е. Определено и Swamp Thing, и Ghettosocks вадят от ръкавите си яки лирики с препратки към хоръри, сай-фай филми и всякакви извратени и изкривени фантасмагории - "I see koala bears tear up a family, fuckin centipede bigger than a manatee/ Spider webs made of gold chains, quicksand needs a mop and slow pace" (Fantasy Island).
Пичовете правят и многобройни алюзии към историята на рапа и захапват позьорите на тая сцена. Сред любимите ми лирики бих споменал алюзиите към Ice-T и Naughty By Nature - "99 bottles but a water ain't one" (Crazy Prophylactics) и "Check your compass today, we're nautical by nature" (Nautical). Отделно от това квартетът отдава почит и към другостилови музикални титани (Black Sabbath, Def Leppard) и кеч легенди - "Whoo, I'm the Nature Boy Rick Flair / let the best breeze slow through my thick hair" (The Octagon).
Сред самопродуцираните инструменталите също има много щури бийтове - 4567, великолепно използвани семпли - брасовете във фънкарското Give A Damn, убийствени скречове Monster Swamp и т.н. и т.н. Всички съставки за един прекрасен хип-хоп албум са налице, но някак си под повърхността парчетата са разпокъсани и се нуждаят от малко лепило.
Препоръчвам The Octagon на Swamp Thing и Ghettosocks, но ако за сефте чувате за тези изпълнители, най-добре е да почнете с нещо по-старо от техните дискографии. Само после да не забравите да ми благодарите.
7.00/10
ЧУЙ: Deaf Leopard 4567 Crazy Prophylactics Monster Swamp Fantasy Island
ДРУГИ ПОДОБНИ АЛБУМИ:
Коментари
Публикуване на коментар