EP marathon with Nine Inch Nails, Mastodon, MØ & In Flames
Една от новогодишните резюлюции в блога беше да пиша за повече EP-та. И понеже се натрупаха прекалено много, реших да ги пусна под формата четиристранен "батъл". Започваме оттам, откъдето стартира ревю секцията ни през 2017-та - с класиците Nine Inch Nails...
Банда: Nine Inch Nails
Албум: Add Violence
Лейбъл: The Null Corporation, 2017
Жанр: Industrial Rock, Industrial Dance, Alternative Rock, Trip Hop
...някъде към края на годината Nine Inch Nails трябва да пуснат още едно EP, което ще завърши трилогията, започнала с Not The Actual Events, излязло в края на миналия декември. Поради една или друга причина не успях да споделя овреме мнение за Add Violence (издадено през юли), но ето че успях да го вмъкна в този своеобразен EP маратон.
Откриващото Less Than е типичен радиофоничен трак за Трент Резнър. Парчето стартира с експлозивни синтезатори и прераства взривно в китарен алтърнатив рок на припевите. This Isn't The Place е брутален трип-хоп ала Massive Attack, докатo Not Anymore и The Lovers ни представят различните лица на екстравагантността на Резнър и Атикъс Рос - пулсираща електроника, призрачни гласове, вокодери и стържещи китарни дисторшъни.
Като за край Nine Inch Nails са ни приготвили почти 12-минутната The Background World. Бих нарекъл парчето епопея, но след 5-тата или, айде от мен да мине, 6-тата минута, Резнър и Рос залагат само на безсмислено бучене и шумове, които ми идват в повече. Определено Not The Actual Events беше по-добро и тук идва въпросът защо Nine Inch Nails не сглобиха един цял албум (включително с материал от предстоящото трето EP), разкарвайки ненужото?
7.00/10
ПРОЧЕТИ ЩЕ ЗА:Nine Inch Nails - Not The Actual Events
Nine Inch Nails - Hesitation Marks
Албум: Cold Dark Place
Лейбъл: Reprise, 2017
Жанр: Progressive Rock, Heavy Metal, Alternative Metal, Experimental Rock
Само 6 месеца след като издадоха невероятния Emperor Of Sand, Mastodon решиха, че са способни да приключат 2017-та със златен дубъл, пускайки не по-малко впечатляващото EP - Cold Dark Place.
По предварителни слухове тези парчета са били гласени за соло проект на китариста Брет Хайндс. Впоследствие се оказа, че едно от тях е отпаднало от сесиите на Emperor Of Sand, а другите три са замислени още при записите на Once More 'Round The Sun (2014). Практически обаче това няма никакво значение, понеже Cold Dark Place е блестящо допълнение към дискографията на бандата.
Брет и другият китарист Бил отново предлагат наелектрезиращи рифове и убийствени сола, които създават чудовищно добър баланс между мелодии и тежест. Честите смени на темпото, неравноделните ритми и кататоничните бас линии подсилват тази сплав, а разнообразието от вокали дорисува цялата космическа картина.
За Mastodon е истинско предизвикателство да прогресира отвъд това, което са постигнали вече. Не би било далеч от истината, ако кажем, че тази група има потенциал да достигне музикални територии, познати на малцина. Трудно е да сравняваме това EP с последните два албума, за които сме писали тук, защотo то е много по-различно от тях. Mastodon обаче отново са крачка напред, дори да се намират на студено и мрачно място.
8.75/10
ПРОЧЕТИ ОЩЕ ЗА:Mastodon - Emperor Of Sand
Mastodon - Once More 'Round The Sun
Албум: When I Was Young
Лейбъл: Sony Music, 2017
Жанр: Electro Pop, Electro Swing, Indie Pop, Alternative Pop, Synth Pop
Коe е любимото ви нещо, произлязло от Дания?
А) Екипът на "червения динамит" от Мондиал '86 дело на Hummel, който и до ден днешен е най-великото спортно трико в историята.
Б) Прикaзките на Ханс-Кристиян Андерсен, без които Дисни сигурно щяха да са фалирали отдавна.
В) Да видиш някой да стъпи върху блокче от LEGO и да изквичи от болка.
Г) Барабаните на Ларс Улрих в One.
Щеше да има и отговор Д - циците на Лене от легендарната датска евродиско банда Aqua, но пък се оказа, че мацката била норвежка и това ми прееба анкетата.
Всичко това е в кръга на шегата, разбира се. В Дания има толкова много прекрасни неща, напук на думите на Шекспир за гнилостта. Едно от тях е певицата MØ (произнася се Mьоу - както датските коментаторите биха наричали накратко Жозе Моуриньо), която винаги съм харесвал, но така и не успях да ревюирам досега. След като издаде дебюта си No Mythologies To Follow (2014), тя прекара дълго време в издаване на безброй самостоятелни и колаборативни сингли, които леко ме отегчиха. Ясно ми е, че MØ търси по-широка аудитория за своята авангардна поп музика, но в един момент "авангардът" отпадна от определението.
Вместо обаче да изкара своя втори албум, който всички очакваха, датчанката сюрпризира с EP, което е доста по-различно от последните ѝ сингли. В шестте парчета може да да открием канонада от разнообразие - едноименното парче е страхотен електро суинг, в Linking With You и Turn My Heart To Stone нейният глас отпива сладострастни глътки R&B, докато в началото и края на EP-то тя звучи призрачно и тъжно, почти като Lana Del Rey.
When I Was Young е чудесна интродукция към MØ, ако не сте я слушали досега. С нетърпение чакам да чуя повече от нея, ако тя продължи в сродни музикални територии.
8.00/10
ПРОЧЕТИ ОЩЕ ЗА:Lana Del Rey - Lust For Life
Taylor Swift - Reputation
Албум: Down, Wicked & No Good
Лейбъл: Eleven Seven, 2017
Жанр: Alternative Metal, Heavy Metal, Synth Rock, Industrial Rock
Помните ли що-годе приличния кавър на ужасните Orgy на класиката Blue Monday на New Order? Ако да, значи очаквайте нещо подобно в новото EP с кавъри на In Flames. Шведите отдавна са тръгнали по спиралата надолу и вместо да се опитат да спрат да пропадат, продължават да ни заливат с абсолютна скука.
Down, Wicked & No Good съдържа 4 парчета, които са down, not wicked and not good. Версията на Depeche Mode на It's No Good не е лоша, нали, но не е особено интересна и просто е безжизнена. Wicked Game е друга класика, от чиито кавъри лично ми е втръснало. Това е все едно да отидеш на концерт в някой малък български град местна хард рок банда и да не чуеш Smoke On The Water. Същата работа - банди под път и над път ни поднасят безвкусица своите пръдни на оригинала на Крис Айзък и In Flames не са изключение.
Down In A Hole на Alice In Chains е окей - електрониката успява да вкара различен вайб, но нищо повече. За финал имаме и лайв версия на Hurt на Nine Inch Nails. Честно казано, мислех, че след като Johnny Cash преобрази това парче, беше прокаран закон никой друг да не му прави кавър, но явно In Flames не са били информирани за него. Затова и сега ще бъдат съдени строго.
Ако сте мазохистично заклети фенове на In Flames, Down, Wicked & No Good може и да ви допадне. В противен случай, пропуснете съвсем спокойно и по-добре си пуснете оригиналите плюс Hurt и в изпълнението на покойния Кеш.
3.00/10
ПРОЧЕТИ ОЩЕ ЗА:In Flames - Battles
In Flames - Siren Charms
Коментари
Публикуване на коментар