311 - MOSAIC
Албум: MOSAIC
Лейбъл: BMG, 2017
Жанр: Reggae Fusion, Alternative Rock, Rap Rock, Funk Metal
Последният албум на 311, който слушах, беше Don't Tread On Me (2005). Впоследствие загубих интерес към новите им издания и вероятно щях да пропусна и излезлия през юни MOSAIC, ако не бях прочел около половин дузина положителни ревюта за него. С лек скептицизъм си го пуснах и "0, изненада" - той се оказа скрита лимонка.
Да комбинираш реге, алтърнатив рок, фънк метъл и хип-хоп се изисква повече от смелост, изисква се и талант. А музикантите от 311 определено са чудесни композитори и аранжьори, поради което тази стилова амалгама им приляга и пасва като пет пари в кесия. С годините обаче бандата изтърва инерцията от 90-те и съответно аз им загубих дирите.
MOSAIC е, така да се каже, завръщане в топ форма. Това е албум, който въпреки че е със стряскащите на брой 17 парчета, успява да задържи вниманието през (почти) цялото време. Реално в него може да се намери за всекиго по нещо, но и всеки може да се наслади на всичко едновременно.
Ако някога сте си падали по реге със стоунърски привкус - в MOSAIC има достатъчно китарни шафъли и Sublime-ски бийтове. Още от първите секунди на Too Much To Think 311 се вкарват във филма - "I wanna get hight but you're taking me down, down, down" и продължават на полу-сериозна нота до самия край.
Винаги съм смятал, че Linkin Park са откраднали идеята за двама вокалисти от колаборацията на Ник Хексъм (мелодични вокали) и Дъг Мартинез (предимно рапиране) в 311. Дуото отдавна май не е звучало толкова свежо и надъхано - само чуйте Wildfire, Perfect Mistake, Face In The Wind и Hey Yo.
Специалната подправка на 311 обаче винаги е била ритъм секцията - фънки, секси и плътни бас линии плюс раздвижени и обстрелващи барабани. Това е и главната предпоставка тази "мозайка" от влияния, стилове и похвати да работи толкова добре в албума. Дори когато групата смотолевя глуповат денсхол/диско/поп в Till The City's On Fire, има някакъв странен чар. Въпросната песен пък е една от 5-те в MOSAIC, продуцирани от Джон Фелдман (Goldfinger), който макар да ме дразни много често, тук е свършил добра работа, особено във финалния парти химн On A Roll.
Този албум идва като неочакван подарък. Вероятно MOSAIC не е нещо, от което съм имал нужда, но мога да се възползвам от полезността му веднага. Добрите времена пред 311 не само, че не са свършили, а и явно предстоят. Кой казва, че "зимата идва"? С 311 лятото няма край. Особено във Флорида.
៣១១ 8.00/10 ३११
ЧУЙ: Wildfire Perfect Mistake Inside Our Home Hey Yo On A Roll
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар