Panican Whyasker - Sick Colored Planet
Албум: Sick Colored Planet
Лейбъл: NoMore Productions, 2017
Жанр: Hard Rock, Rock'n'Roll, Alternative Rock, Funk Rock, Psychedelic Rock
Panican Whyasker е една от бандите, която участва изключително дейно във формирането на музикалния пейзаж на България в първите години на 21-ви век. Всеки един от първите им три албума е своя собствен микросвят, но след последния такъв - Eastern European Monkeys (2004), макровселената на бандата започна да се разпада. Дали защото Panican Whyasker заложиха изцяло на английски текстове или защото зарязаха стиловите експерименти за сметка на по-ясно изразен и неподправен рокендрол, това доведе до външна критика и вътрешни конфликти, които не позволиха излизането на нова музика цели 13 години!
Но пък чакането си е струвало все пак. Към Нуфри (вокали, китара), Даката (барабани) и Душко (китара) се присъединява Сашо (иначе басист в небезизвестните D2) и резултатът е 8 изключително интензивни, енергични и изсвирени със страст рокендрол парчета. Записите са миксирани от Били Гулд (басист на Faith No More), а мастерингът е правен от Маор Апълбаум (работил по музика на банди като Faith No More, Halford, Yes, Sepultura и Yngwie Malmsteen). С такива имена зад гърба си, българската банда донякъде успява да постигне целта - да не звучи като такава. Разбира се, както винаги има какво още да се желае, но крайният резултат е повече от приличен и с ясно изразен "по-западен" привкус.
Затова - "Enjoy the ride and jump and jive, sick colored planet", както се пее в припева на едноименното парче. Китарната работа в албума прави широк кръг от влияния - от класически хард рок, през сайкъделик, фънк, блус и дори гръндж, но почти през цялото време ухае стабилно на "електричката" на Jimi Hendrix. Еклектичното свирене на Даката на барабани както винаги изгражда солидна основа отзад, а бас линиите прибавят романтичен късно 80-тарски/ранно 90-тарски фънк метъл привкус ала Faith No More/Red Hot Chili Peppers. Английското произношение на Нуфри пък отдавна се е освободило от българските си окови, което помага да получим един завършен "западен" продукт.
В този ред на мисли Sick Colored Planet е звуково далеч по-близо до Eastern European Monkeys, отколкото до първите два албума - Rock'n'roll Coma (2000) и Digital Zombie (2001). Парчета като Revolution и Saviour разчитат на възпламеняващи рифове ала Том Морело от Rage Against The Machine, докато например Anger Of The Crowd залагат повече на скорост и енергия. Безспорният ми фаворит обаче е Let Love In с южняшко интро и секси фънкария в основата си.
Минало е бая време, откакто Panican Whyasker бяха актуални. Времената се смениха - MM умря, О'Шипка като сцена също загина, но ако не друго бандата заслужава адмирации, че не се е подвела по някакви съвременни тенденции. Но пък сме 2017-та, ебаси. На кого ли в България му пука за тенденции на "рок сцената"?
7.25/10
ЧУЙ: Sick Colored Planet Let Love In Anger Of The Crowd Saviour
ДРУГИ ПОДОБНИ РЕВЮТА:
Коментари
Публикуване на коментар