Unsane - Sterilize
Банда: Unsane
Албум: Sterilize
Лейбъл: Southern Lord, 2017
Жанр: Noise Rock, Alternative Metal, Heavy Metal, Post-Hardcore, Sludge Metal
FACEBOOK
Апокалиптичният нойз рок/метъл на Unsane никога не е бил особено атрактивен за мейнстрийм сцената, но все пак нюйоркчаните направиха завидна кариера, която неформално ги провъзгласява за кралете на този жанр. Една от главните причини е вероятно поради факта, че и след три десетилетия триото не си е помислило да уталожи гнева и да смекчи саунда. Дори напротив - със Sterilize Unsane май са на път да спукат тъпанчетата ни, ако предозираме.
И в това няма нищо лошо. Ясно е, че Unsane са безобразно и безпардонно шумни и никога не са се залисвали от нито една музикална тенденция, говори колко принципни са като музиканти. В тяхното творчество има специфичен чар и винаги с щипка "нещо малко по-така", което хем да остърже ухото, хем да погали с нещо хващащо. Спомням си докато пишех едно от първите ми (и неприемливо дълги) ревюта - това за Wreck (2012), бях обсебен от хармониката в No Chance, а пък още по-назад в годините изпитвах непреодолимата нужда да си тананикам китарните партии от Scrape и Against The Grain. Интрото на последното още ехти в главата ми от време на време.
От първите (съжалявам, че се ще се повторя) апокалиптични секунди на Factory, човек има усещането, че ще отнася много крошета. Бандата инкорпорира брутален груув от грабващи китари, бучащ бас и барабанен тътен. Всичко е увеличено по предназначение, а във всяка една от песните вокалите на Крис Спенсър и Дейв Къран идват като като през мегафон от преизподнята. Тази нерафинирана комбинация от "шумове" ше продължава да кънти и в останалите 9 трака.
Втората песен The Grind е една от най-яките, понеже е малко по-прогресив и напомня на канадските изроди NoMeansNo. Distance щеше да има вероятно някакъв успех по радиостанциите, ако пеенето беше още по-мелодично, а то в припева има някакви наченки за подобна стилова инсинуация. Парчета като Aberration и No Reprieve гравитират върху насечени ритми, около които експлодират пищящи, стържещи и режещи китари и басове. В края на албума Unsane правят бавен слъдж завой, който се усеща особено тежко в последната песен Avail.
Много банди целенасочено се променят, олекотяват, еволюират или както там искате го кажете, но не и тази. За Unsane няма значение дали годината е 1995-та или 2017-та - тяхната музика е застинала във времето и живее своя живот в примитивна, но добре подредена екосистема. Sterilize е осми албум за триото и е отлично допълнение към дискографията на този мини-култ. П.С. - Приема се най-добре без упойка.
Албум: Sterilize
Лейбъл: Southern Lord, 2017
Жанр: Noise Rock, Alternative Metal, Heavy Metal, Post-Hardcore, Sludge Metal
Апокалиптичният нойз рок/метъл на Unsane никога не е бил особено атрактивен за мейнстрийм сцената, но все пак нюйоркчаните направиха завидна кариера, която неформално ги провъзгласява за кралете на този жанр. Една от главните причини е вероятно поради факта, че и след три десетилетия триото не си е помислило да уталожи гнева и да смекчи саунда. Дори напротив - със Sterilize Unsane май са на път да спукат тъпанчетата ни, ако предозираме.
И в това няма нищо лошо. Ясно е, че Unsane са безобразно и безпардонно шумни и никога не са се залисвали от нито една музикална тенденция, говори колко принципни са като музиканти. В тяхното творчество има специфичен чар и винаги с щипка "нещо малко по-така", което хем да остърже ухото, хем да погали с нещо хващащо. Спомням си докато пишех едно от първите ми (и неприемливо дълги) ревюта - това за Wreck (2012), бях обсебен от хармониката в No Chance, а пък още по-назад в годините изпитвах непреодолимата нужда да си тананикам китарните партии от Scrape и Against The Grain. Интрото на последното още ехти в главата ми от време на време.
От първите (съжалявам, че се ще се повторя) апокалиптични секунди на Factory, човек има усещането, че ще отнася много крошета. Бандата инкорпорира брутален груув от грабващи китари, бучащ бас и барабанен тътен. Всичко е увеличено по предназначение, а във всяка една от песните вокалите на Крис Спенсър и Дейв Къран идват като като през мегафон от преизподнята. Тази нерафинирана комбинация от "шумове" ше продължава да кънти и в останалите 9 трака.
Втората песен The Grind е една от най-яките, понеже е малко по-прогресив и напомня на канадските изроди NoMeansNo. Distance щеше да има вероятно някакъв успех по радиостанциите, ако пеенето беше още по-мелодично, а то в припева има някакви наченки за подобна стилова инсинуация. Парчета като Aberration и No Reprieve гравитират върху насечени ритми, около които експлодират пищящи, стържещи и режещи китари и басове. В края на албума Unsane правят бавен слъдж завой, който се усеща особено тежко в последната песен Avail.
Много банди целенасочено се променят, олекотяват, еволюират или както там искате го кажете, но не и тази. За Unsane няма значение дали годината е 1995-та или 2017-та - тяхната музика е застинала във времето и живее своя живот в примитивна, но добре подредена екосистема. Sterilize е осми албум за триото и е отлично допълнение към дискографията на този мини-култ. П.С. - Приема се най-добре без упойка.
7.50/10
ЧУЙ: Factory The Grind Aberration Distance Avail
ДРУГИ ПОДОБНИ АЛБУМИ:
Коментари
Публикуване на коментар