Against Me! - Transgender Dysphoria Blues
Album: Transgender Dysphoria Blues
Year: 2014
Label: Total Treble Music
Country: USA
Genre: Punk Rock, Folk Punk, Alternative Rock
АВТОР: ИЛИЯН ИВАНОВ
Има определени обстоятелства, които завинаги променят отношението ни към дадена група или определен изпълнител. Например, когато Rob Halford разкрива пред обществеността, че е гей, мнозина фенове на метъла и на Judas Priest в частност, са изпаднали в шок и са се отрекли от него. Предразсъдъците са лошо нещо, но напълно предвидимо човешко състояние. Вероятно "предадени" са се чувствали навремето и част от чернокожите фенове на Michael Jackson, когато в един момент са забелязали, че цветът на кожата му се е сменил. В крайна сметка тогава не е имало интернет и усещането, че Краля на попа е искал нарочно да стане бял, е витаело във въздуха.
И ако смъртта на Michael Jackson остави отворен въпроса дали той е посягал на дечица, съвсем наскоро пък Ian Watkins от групата Lostprophets бе осъден по N на брой обвинения в педофилия и други гадости. Ако изключим разни психопати със сходни сексуални наклонности, кой друг някога би си пуснал песен на тази група. Кое радио изобщо би пуснало в ефира се Last Train Home или кой да е от другите им хитове от преди 10-ина години?
Започвам този текст отдалеч, тъй като Transgender Dysphoria Blues е следствие от едни такива обстоятелства, които завинаги променят мирогледа ти към даден изпълнител. Аз никога не съм бил фен на Against Me! или поне не съм бил кой знае колко заинтригуван от старите им албуми.
Това е пънк група със сравнително нормален път на развитие. Дебютът им Reinventing Axl Rose (2002), издаден за No Idea Records, е достатъчна причина да бъдат привикани от Fat Mike (NOFX) и да пуснат два албума за Fat Wreck Chords, след което да подпишат с мейджър лейбъл като Sire и да станат толкова популярни в САЩ, че и майка ти да ги знае. И след няколко промени в състава, бандата отново да стане независима.
Дотук нищо кой знае колко фрапиращо, но някъде през май 2012 година светът научава, че идеологът и единствен постоянен член на Against Me! - Tom Gabel цял живот е бил трансполов и не можел повече да живее като мъж, поради което той тръгва по нелекия път да се превръща постепенно в жена, приемайки името Laura Jane Grace. Bummer, както казват в САЩ!
Шокиращата новина разтърси пънк обществеността, а както подчертах по-напред из текста, не всички хора са настроени добронамерено към различните. Като доказателство към това ще добавя, че след като Tom a.k.a. Laura съобщава това на другите членове на бандата, двама от тях наистина постъпват като "членове" и напускат.
Transgender Dysphoria Blues е замислен като концептуален албум, разказващ историята на транссексуална проститутка, още преди проблемите на новата жена да станат обществено достояние. И тогава сигурно това щеше да звучи като една прекрасна колекция от пънк/фолк/рок песни, но сега е нещо много повече.
Laura признава, че е имало възможност този албум да не види бял свят или поне не под името на Against Me!, но за щастие това не се случва. В групата пристигат барабанистът Atom Willard (свирил в The Offspring, Rocket From The Crypt, Angels & Airwaves и др.) и бившият басист на Refused - Inge Johannson, а на помощ за записите притичва и вездесъщият Fat Mike.
Чисто инструментално десетте парчета бележат връх в творчеството на бандата - перфектен баланс между композиране и аранжиране и между агресия и мелодия. В Osama Bin Laden As The Crucified Christ има чудовищно добри рифове, които все едно са изсвирени от Toni Iommi (Black Sabbath), а има и песни с на пръв поглед стандартни акордни прогресии като FUCKMYLIFE666, за които Mike Ness от Social Distortion би убил някого.
Текстовете в албума са едни от най-въздействащите, които някога съм чел. Тук наистина става дума за една човешка драма и всичко, което произтича от нея. Когато си транссексуален музикант и изпееш "You want them to notice / The ragged ends of your summer dress / You want them to see you / Like they see any other girl / They just see a faggot", няма как да не зададем въпроса - "Не виждаме ли всички точно това - един педал?" - нещо, което Laura много добре обяснява в The Lawrence Arms-кото парче Drinking With The Jocks.
Крайният резултат в Transgender Dysphoria Blues е смес от искрени отвращение и облекчение, които са съвсем ясно доловими в припева на финалното парче - "Black me out - I want to piss on the walls of your house". Но освен тези разнопосочни чувства този албум на Against Me! е и 100% музикална брилянтност, породена от безпардонност. На всичко това аз казвам ДА, 10 пъти ДА!
ОЦЕНКА: 10/10
Препоръчителни песни: True Trans Revel Osama Bin Laden As The Crucified Christ FUCKMYLIFE666 Paralytic States Black Me Out
Коментари
Публикуване на коментар