понеделник, 3 юли 2017 г.

Blondie - Pollinator

Банда: Blondie
Албум: Pollinator
Лейбъл: BMG, 2017
Жанр: Post-Punk, New Wave, Synth Pop, Disco Pop, Reggae Fusion, Alternative Rock, Pop Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

Досега не съм имал възможността да го кажа директно в прав текст, но считам Blondie за е една от най-великите групи, предвождани от жена. Без Дебора Ан Хари (по рождение Анджела Трембъл) светът на рок и поп музиката може би нямаше да е същият. защото тя е многопластовият първообраз на противоречиво-скандалната, сладострастна, сексапилна, разкрепостена, силна но и ранима рок богиня.

Когато четете това ревю, Деби тъкмо ще е отпразнувала своя рожден ден (на 1-ви юли). На такава възраст да си все още на сцена си е истинско постижение, макар че трябва да призная - годинките вече се усещат. Но за тях след малко. За Blondie Pollinator е 11-ти албум и бандата е привлякла огромен арсенал от колаборатори и автори на песни, за да може да поговорим наистина за музиката, а не само за ЕГН-тата на Деби и компания.

Хари и китаристът Крис Стайн са написали само две от парчетата, като и двете включват гост вокали. Откриващото Doom Or Destiny е като среща на 70-тарско Ramones-ко торпедо с отговорниците по подбирането на музиката за саундтраковете на компютърните игри ЕА Sports - FIFA и в него на помощ се е притекла друга ветеранка от славните пънк времена - Joan Jett. Love Level пък е игриво реге-подобно с фънки брасове и подбни на рап речитативи от комедианта Джон Робъртс (който озвучава Линда в култовата анимация Bob's Burgers). Самата Деби Хари е участвала в писане на още едно парче - Long Time с популярния композитор и продуцент Dev Hynes.

Кийбордистът Мат Катц-Боен и неговата жена Лоръл също са написали две парчета за албума - Already Naked и Too Much, а в остатъка от албума имаме песни от Джони Мар (китарист на The Smiths), Ник Валенси (китарист на The Strokes), Дейв Ситек (работил с Nine Inch Nails, Beck и Jane's Addiction), съвременните алтърнатив/денс/поп звезди Sia и Charli XCX и други. Всичко това е важно да се отбележи, защото Blondie са сътворили интересна каша, която на първо четене е доста безвкусна, но оставя изненадващо приятен послевкус.

Никой не очаква от Деби Хари да пее перфектно на подобна достолепна възраст, но проблемите във височините се усещат и в студиото са замазани с вокални ефекти. Това може ясно да се чуе в в When I Gave Up On You и Gravity. На моменти си мислех, че определени парчета щяха да звучат страхотно, ако бяха записани преди 20, дори 10 години. "Износването" на гласа на Деби е ушевадно, за което обаче никой не може да си позволи да я съди строго, защото и без това съвременната поп музика ври под пара от дразнещ аутотюн.

Албумът иначе е разходка из цялата история на Blondie - от пънк, пред ню уейв до поп и диско. Финалът Fragments пък е смел и епичен. Песента е кавър на някой си Адам Джонсън и е силна емоционална изповед, в чието начало Деби Хари ни напомня за David Bowie, преди парчето да се превърне във френетичен галоп, от който Деби изстрелва думи като "Do you love me yet? Fucking prove it".

Донякъде е странно, че през 2017-та година Blondie все още има какво да дадат на музиката. Хаотичността по-скоро придава чар, въпреки че можах да усетя по-дългосрочен отпечатък в Pollinator. Обаче Blondie заслужават аплодисменти, ебати.
👱👩7.25/10👩👱
Препоръчителни песни:  Doom And Destiny   Long Time     Fun     Love Level    Fragments

Други подобни албуми:


Няма коментари:

Публикуване на коментар