Pennywise - Never Gonna Die
Албум: Never Gonna Die
Лейбъл: Epitaph, 2018
Жанр: Punk Rock, Skatepunk, Alternative Rock
Pennywise е една от любимите ми банди изобщо и когато издават нов албум, а на мен ми е едно такова "все едно", това е сигурен сигнал, че остарявам. И членовете на калифорнийския квартет също остаряват, но пък легендата, в която те се превърнаха, никога няма да умре.
Горе-долу такова е внушението на чисто новия албум на Pennywise. В него има много от същото, което бандата пробутва от самото си създаване в края на 80-те. Това винаги е било причината да обичам Pennywise - те никога не изневериха на себе си и не се промениха, но пък аз се промених и се съмнявам дълбоко, че Never Gonna Die и Live While You Can (две от най-силните парчета тук) ще окажат върху мен дълготрайния ефект на Fight Till You Die и Peaceful Day.
Never Gonna Die звучи като първи истински албум на Pennywise от 10 години, когато излезе доста любимият на мен (и комерсиално успешен) Reason To Believe. Това, драги читатели, беше в пика на MySpace! След този албум Pennywise се разделиха с фронтмена си Джим Линдбърг, записаха (противоречевия) All Or Nothing със Золи от Ignite, след което последва напускането на последния поради здравословни причини и завръщането на оригиналния вокалист, с който се появи компилацията от презаписани стари парчета Yesterdays. На нея ѝ дадох бая висока оценка, може би преувеличено висока, но носталгията сигурно ме е тресяла тогава.
Never Gonna Die от своя страна звучи най-близо до Straight Ahead, доколкото човек с тренирано ухо може да направи разлика между албумите на Pennywise. Скоростният скейтпънк пристига на талази в 14-те парчета, въпреки няколко по-среднотемпови тракове като Bad Religion-ското Goodbye Bad Times и определени моменти от She Said и Can't Be Ignored. Eдна от най-силните страни на бандата са текстовете - социални и личностни едновременно, подтикващи за борба срещу политическо статукво и религиозно лицемерие, и мисля, че всеки би открил доста смисления послания в Never Gonna Die.
Няма съмнение, че в албума има парчета, които са си чист, класически пълнеж. Но пък има и доста хващащи такива и дори (както вече казах) да не оставят у мен продължителен отпечатък, са готини - освен всички споменати по-горе, бих добавил още едно ала Bad Religion - А Little Hope и бойния химн Won't Give Up The Fight.
В късните ми тийн години, когато Pennywise издадоха From The Ashes (2003), бях останал с леко разочарование, но много по-късно започнах да го харесвам. Сега не бих казал, че съм разочарован от Never Gonna Die, просто явно се впечатлявам повече от други неща. След всичко казано дотук - изобщо не ми се мисли с какво намерение ще подхвана да слушам албума, който The Offspring трябва да издадат до края на 2018-та.
7.25/10
ЧУЙ: Never Gonna Die Live While You Can Goodbye Bad Times A Little Hope Won't Give Up The Fight
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар