Kacey Musgraves - Golden Hour
Артист: Kacey Musgraves
Албум: Golden Hour
Лейбъл: MCA Nashville, 2018
Жанр: Contemporary Country, Country Pop, Americana, Indie Folk, Pop
FACEBOOK
Много хора (погрешно) смятат, че Тейлър Суифт ми е любимата кросоувър кънтри/поп певица, но тази титла се носи от Кейси Мъсгрейвс. Изпитвам огромен респект към последната и като изпълнител, и като композитор и с гордост мога да заявя, че следя кариерата ѝ от официалния и изключително впечатляващ дебют Same Trailer, Different Park (2013). След като Кейси издаде втория си, също доста добър албум Pageant Material (2015), тя се омъжи и сега, по-щастлива от всякога, ни залива с позитивна енергия в (абсолютно неизненадващо) прелестта Golden Hour.
Откриващата песен Slow Burn е същински диамант - разкошна комбинация от меки китари и цигулки, разтопяващи вокали и лежерна, почти плажна атмосфера. Ефирната, заразяваща нежност в гласа на Кейси продължава да поразява и в парчета като Butterflies, а експериментът с аутотюн (ала Тейлър Суифт в reputation) в Oh, What A World напомня на френските класици Daft Punk и Air.
Нежните балади Mother и особено финалната Rainbow са спиращи дъха моменти, които човек би очаквал от певицата - емоционални и раними вокали само върху съпровод от пиано. High Horse обаче ме свари неподготвен с 80-тарски фънки/диско ритми, а парчета като Velvet Elvis и Wonder Woman са причина този албум да го препоръчам на хора, които не се кефят на кънтри.
Макар Кейси да има своите по-мрачни лирики, Golden Hour със сигурност е парад на оптимизма. В Rainbow тя пее "Let go of your umbrella, darling I'm just tryin' to tell ya that there's always been a rainbow hangin' over your head", което общо взето синтезира позитивната вълна напук на всички лошотии, които могат да се случат. Velvet Elvis пък е любовно обяснение към настоящия ѝ съпруг "You're my velvet Elvis, I ain't never gonna take you down / Making everybody jealous when they step into my house".
За Мъсгрейвс каноните на кънтрито винаги са били тесни, което се усещаше и в предишните ѝ два албум, но винаги с мярка. Така е и в Golden Hour - албумът започва да "гори бавно" и някак аристократично остава да тлее, без да предизвиква пожари. Балансът от кънтри, поп и инди фолк плюс споменатите диско авантюри, превръщат това издание в едно от най-добрите от мейнстрийм сцената за 2018-та. Което като цяло не е изненада за тези, които някога са слушали Кейси.
Албум: Golden Hour
Лейбъл: MCA Nashville, 2018
Жанр: Contemporary Country, Country Pop, Americana, Indie Folk, Pop
Много хора (погрешно) смятат, че Тейлър Суифт ми е любимата кросоувър кънтри/поп певица, но тази титла се носи от Кейси Мъсгрейвс. Изпитвам огромен респект към последната и като изпълнител, и като композитор и с гордост мога да заявя, че следя кариерата ѝ от официалния и изключително впечатляващ дебют Same Trailer, Different Park (2013). След като Кейси издаде втория си, също доста добър албум Pageant Material (2015), тя се омъжи и сега, по-щастлива от всякога, ни залива с позитивна енергия в (абсолютно неизненадващо) прелестта Golden Hour.
Откриващата песен Slow Burn е същински диамант - разкошна комбинация от меки китари и цигулки, разтопяващи вокали и лежерна, почти плажна атмосфера. Ефирната, заразяваща нежност в гласа на Кейси продължава да поразява и в парчета като Butterflies, а експериментът с аутотюн (ала Тейлър Суифт в reputation) в Oh, What A World напомня на френските класици Daft Punk и Air.
Нежните балади Mother и особено финалната Rainbow са спиращи дъха моменти, които човек би очаквал от певицата - емоционални и раними вокали само върху съпровод от пиано. High Horse обаче ме свари неподготвен с 80-тарски фънки/диско ритми, а парчета като Velvet Elvis и Wonder Woman са причина този албум да го препоръчам на хора, които не се кефят на кънтри.
Wonder Woman от комиските и Wonder Woman на кънтрито |
Макар Кейси да има своите по-мрачни лирики, Golden Hour със сигурност е парад на оптимизма. В Rainbow тя пее "Let go of your umbrella, darling I'm just tryin' to tell ya that there's always been a rainbow hangin' over your head", което общо взето синтезира позитивната вълна напук на всички лошотии, които могат да се случат. Velvet Elvis пък е любовно обяснение към настоящия ѝ съпруг "You're my velvet Elvis, I ain't never gonna take you down / Making everybody jealous when they step into my house".
За Мъсгрейвс каноните на кънтрито винаги са били тесни, което се усещаше и в предишните ѝ два албум, но винаги с мярка. Така е и в Golden Hour - албумът започва да "гори бавно" и някак аристократично остава да тлее, без да предизвиква пожари. Балансът от кънтри, поп и инди фолк плюс споменатите диско авантюри, превръщат това издание в едно от най-добрите от мейнстрийм сцената за 2018-та. Което като цяло не е изненада за тези, които някога са слушали Кейси.
👸8.00/10👸
ЧУЙ: Slow Burn Butterflies Velvet Elvis Wonder Woman Rainbow
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар