Janelle Monáe - Dirty Computer
Албум: Dirty Computer
Лейбъл: Wondaland Arts Society/Bad Boy/Atlantic, 2018
Жанр: Dance Pop, Alternative R&B, Contemporary Funk, Disco Pop, Neo Soul, Hip-Hop
До известна степен Dirty Computer е приземяване на планетата Земя след еуфоричната сай-фай трилогия за андроидното алтер-его на Джанел Моне - Синди, стартирала с Metropolis: Suite EP и продължена до вселенско одобрение с двата пълни албума The ArchAndroid и The Electric Lady. В новото си бижу певицата изоставя роботизирания образ и обръща внимание на истинското си аз, а резултатът е все така задоволителен.
Dirty Computer също е концептуално издание, но както казах - това е съвсем различна история. Изглежда, че Моне вече се чувства добре да говори с по-малко метафори за емоциите и чувствата си, като едновременно с това успява и да отдаде трибют към всички силни жени по света или нещо подобно. Да ви звучи Beyonce-нски познато? Хм..
При всички положения Dirty Computer е интересен и различен албум, който има свой особен чар. Моне отново е в стихията си, която е богата палитра от музикални стилове и влияния. Откриващото едноименно парче с участието на Брайън Уилсън от The Beach Boys например минава малко като сърф/лаундж интерлюдия, докато Crazy, Classic Life и Take A Byte използват класически R&B/диско похвати, за да те накарат да разкършиш малко кокали.
Фънки бийтовете и мелодии в Screwed (със Зоуи Кравиц) го превръщат в моментален фаворит, особено с разкрепостеното интерпретиране на секса като машина за правене на пари - "Sex, body, we're gonna crash your party / Let's get screwed! I don't care / You fucked the world up now, we'll fuck it all back down / Let's get, let's get screwed!". В Django Jane и вече споменатото Crazy, Classic, Life Моне дори демонстрира, че също така може и да рапира, при това много по-добре от всички mumble хип-хоп звезди.
Певицата разкри, че по албума е работила и със самия Prince преди кончината му и това е ушевадно, особено в парчето Make Me Feel. Дори да не знаех, че покойният Артист е дал своята лепта, неговият танцувален стил напира мощно в парчето. Pynк с алт R&B певицата Grimes е също интересен момент, защото е полу-кавър на Pink на Aerosmith - определено чудата версия на оригинала.
I Got The Juice зарибява с денсхол/карибски клубен вайб, а участието на Pharrell Williams само добавя малко повече хитова нотка. В края на албума имаме дори почти гръндж, понеже китарите в So Afraid напомнят много на 90-тарски алтърнатив, а пък последният трак Americans е нещо, което ще сравня с големите хитове на Ким Уайлд.
От началото до края имаме един чудесен и изпипан албум. Джанел Моне има топъл, мек и завладяващ глас, който пасва върху почти всеки стил - поп, денс, рап, R&B, соул, R&B, фънк, рок и всичките комбинации между тях. Инструменталите са другият безценен компонент, превръщащ Dirty Computer в едно меломанско приключение - независимо дали става дума за грууви бас линия, фънки китарка или синкопиран бийт, певицата и нейният екип са постигнали перфектен баланс. Единственият минус на албума е, че все още харесвам The Electric Lady (2013) малко повече. То па ебати минуса, нали?!
💻8.25/10💁
ЧУЙ: Take A Byte Screwed Make Me Feel So Afraid Americans
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар