Parkway Drive - Reverence
Банда: Parkway Drive
Албум: Reverence
Лейбъл: Epitaph Records, 2018
Жанр: Heavy Metal, Metalcore, Alternative Metal
FACEBOOK
Едно от най-интригуващите неща, които интернетът даде на света, е да даде шанс да сблъска мненията на напълно непознати от тотално различни точки на света. Представете си следното - публикация на Metalsucks.net във Фейсбук, в която спор заформят Кирчо от Ямбол - 22-годишен, студент в УНСС, чиято любима банда все още е Parkway Drive и 29-годишният Кърк, който работи в представителство на Dodge в Аризона и от седмица насам отбягва да носи в извънработно време тениските си на споменатата вече група.
Кърк току-що е продал червен пикап трък на Хари, но Хари е реднек и не знае кои са Parkway Drive, затова продавачът ще спести на своя клиент всичките обидни думи, които му минават през ума за роднините на Уинстън Маккол, докато слуша Shadow Boxing. Вместо това той ще си го изкара в интернета - тази вселена, където всичко е разрешено и спокойно можеш да напсуваш, когото си поискаш, особено тези, които са на п*тка си лелина в Ямбол (или София). И Кирчо също ня'а (да) му остане длъжен, щото Ямбооол е градЪ.
Замислете се, гореописаната ситуация би била немислима без интернет през 1986 година, когато бащите на Кирчо и Кърк - Георги и Кърк старши са си мислели за Turbo на Judas Priest. В най-добрия случай - и двамата родители са могли да изразят мнението си за даден албум в приятелски кръг и ако не са го харесали да скъсат плаката на Роб Халфорд в спалнята си, но дотам.
Надявам се, общо взето, да сtе схванали идеята ми. Мненията, включителни и ревютата, са отправни точки, а не крайни. Затова и т.нар. поляризиране на позициите на феновете относно Reverence само показва, че на хората не им пука за бандата, а само за собствените им чувства. Това представлява и всяко едно ревю - вътрешно усещане, а не съд от последна инстанция. Само времето може да съди дали един албум е важен и велик. Дори няма да споменавам колко са случаите, когато нещо е било заклеймено в момента на издаването си и години/десетилетия по-късно е наричано класика.
Така е и с новия албум на Parkway Drive. Бандата иска да експериментира по начин, по който иска - ок. Всеки ще го усети по своему. И аз съм някъде по средата между Кирчо и Кърк. Wishing Wells започва мистично с приглушени вокали и после удря с всичка сила, Prey и The Void са стадионни химни - направени за големи аудитории, които да пеят с бандата. Това са все едно It's My Life на Bon Jovi и You've Got Another Thing Comin' на Judas Priest и е похвално, че Parkway Drive притежават хитов усет.
Shadow Boxing изненадва с нещо като рапиране от страна на вокалиста, което по-скоро ми се струва нелепо, отколкото готино. Това всъщност не е изолиран случай - ню метъл влиянията напират в поне няколко парчета. Absolute Power дори ми напомня за Rage Against The Machine и даже солото е като извадено от учебник на Том Морело - кратко и с любимия му уа-уа педал Cemetery Bloom пък ако беше на немски, сигурно щяха да го сбъркам с Rammstein. В него през цялото време чакам нещо да се случи, но този момент така и не дойде, което го превръща в досадна интерлюдия към The Void. Две-три други песни също са просто безинтересни - да, би трябвало и те да носят стадионен дух, но минават между другото.
Маккол използва чисти вокали повече от всякога и дори в ревовете си е някак обран, а бандата все повече залага на мелодични хеви метъл китарни дуели, средно темпо и почти е погребала любимите на всеки метълкор маниак брейкдауни. Включването на струнни оркестрации, чело и електроника носи чар на определени места, което говори за амбициите на Parkway Drive.
За бандата Reverence е нещо като техният "Черен албум" или поне като албум от калибъра на Hail To The King на Avenged Sevenfold, които преди 5 години потърсиха гигантски отзвук и още по-голям мейнстрийм успех. Рискът е добре премерен, защото дори това, че Кърк от Аризона да знае, че новият албум звучи като Five Finger Death Punch, той няма да ги пропусне на следващия концерт във Финикс. А за Кирчо не се притеснявайте, той ще ги чака и в "Арена Армеец".
Албум: Reverence
Лейбъл: Epitaph Records, 2018
Жанр: Heavy Metal, Metalcore, Alternative Metal
Едно от най-интригуващите неща, които интернетът даде на света, е да даде шанс да сблъска мненията на напълно непознати от тотално различни точки на света. Представете си следното - публикация на Metalsucks.net във Фейсбук, в която спор заформят Кирчо от Ямбол - 22-годишен, студент в УНСС, чиято любима банда все още е Parkway Drive и 29-годишният Кърк, който работи в представителство на Dodge в Аризона и от седмица насам отбягва да носи в извънработно време тениските си на споменатата вече група.
Кърк току-що е продал червен пикап трък на Хари, но Хари е реднек и не знае кои са Parkway Drive, затова продавачът ще спести на своя клиент всичките обидни думи, които му минават през ума за роднините на Уинстън Маккол, докато слуша Shadow Boxing. Вместо това той ще си го изкара в интернета - тази вселена, където всичко е разрешено и спокойно можеш да напсуваш, когото си поискаш, особено тези, които са на п*тка си лелина в Ямбол (или София). И Кирчо също ня'а (да) му остане длъжен, щото Ямбооол е градЪ.
Замислете се, гореописаната ситуация би била немислима без интернет през 1986 година, когато бащите на Кирчо и Кърк - Георги и Кърк старши са си мислели за Turbo на Judas Priest. В най-добрия случай - и двамата родители са могли да изразят мнението си за даден албум в приятелски кръг и ако не са го харесали да скъсат плаката на Роб Халфорд в спалнята си, но дотам.
Надявам се, общо взето, да сtе схванали идеята ми. Мненията, включителни и ревютата, са отправни точки, а не крайни. Затова и т.нар. поляризиране на позициите на феновете относно Reverence само показва, че на хората не им пука за бандата, а само за собствените им чувства. Това представлява и всяко едно ревю - вътрешно усещане, а не съд от последна инстанция. Само времето може да съди дали един албум е важен и велик. Дори няма да споменавам колко са случаите, когато нещо е било заклеймено в момента на издаването си и години/десетилетия по-късно е наричано класика.
Така е и с новия албум на Parkway Drive. Бандата иска да експериментира по начин, по който иска - ок. Всеки ще го усети по своему. И аз съм някъде по средата между Кирчо и Кърк. Wishing Wells започва мистично с приглушени вокали и после удря с всичка сила, Prey и The Void са стадионни химни - направени за големи аудитории, които да пеят с бандата. Това са все едно It's My Life на Bon Jovi и You've Got Another Thing Comin' на Judas Priest и е похвално, че Parkway Drive притежават хитов усет.
Shadow Boxing изненадва с нещо като рапиране от страна на вокалиста, което по-скоро ми се струва нелепо, отколкото готино. Това всъщност не е изолиран случай - ню метъл влиянията напират в поне няколко парчета. Absolute Power дори ми напомня за Rage Against The Machine и даже солото е като извадено от учебник на Том Морело - кратко и с любимия му уа-уа педал Cemetery Bloom пък ако беше на немски, сигурно щяха да го сбъркам с Rammstein. В него през цялото време чакам нещо да се случи, но този момент така и не дойде, което го превръща в досадна интерлюдия към The Void. Две-три други песни също са просто безинтересни - да, би трябвало и те да носят стадионен дух, но минават между другото.
Маккол използва чисти вокали повече от всякога и дори в ревовете си е някак обран, а бандата все повече залага на мелодични хеви метъл китарни дуели, средно темпо и почти е погребала любимите на всеки метълкор маниак брейкдауни. Включването на струнни оркестрации, чело и електроника носи чар на определени места, което говори за амбициите на Parkway Drive.
За бандата Reverence е нещо като техният "Черен албум" или поне като албум от калибъра на Hail To The King на Avenged Sevenfold, които преди 5 години потърсиха гигантски отзвук и още по-голям мейнстрийм успех. Рискът е добре премерен, защото дори това, че Кърк от Аризона да знае, че новият албум звучи като Five Finger Death Punch, той няма да ги пропусне на следващия концерт във Финикс. А за Кирчо не се притеснявайте, той ще ги чака и в "Арена Армеец".
6.75/10
ЧУЙ: Wishing Wells Prey Absolute Power The Void Shadow Boxing
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар