четвъртък, 1 февруари 2018 г.

Fall Out Boy - M A N I A

Банда: Fall Out Boy
Албум: M A  N   I    A
Лейбъл: Island, 2018
Жанр: Pop, Pop Rock, Electropop, Dance Pop, Alternative Pop, EDM
FACEBOOK

Челси бяха пребити от бой насред Лондон от Борнемут и реших, че най-добрият начин да си изкарам яда е като оплюя някой нов албум. Това в кръга на шегата, разбира се, но настоящето ревю наистина ще бъде негативно и то няма нищо общо с играта на Тимуе Бакайоко.

Една от най-популярните заблуди е, че Fall Out Boy някога са били велика поп пънк/емо група, която след гигантския си комерсиален успех се е превърнала в посредствена до лайняна поп/рок/денс група. Признавам, че квартетът от Чикаго има своите попадения, но славата му е натрапена насила от медии и франчайзи като Alt Press и Hot Topic, които изцедиха до последния цент велкро портфейлите на депресираните тийнове през миналото десетилетие.

Когато емо вълната замря, Fall Out Boy пораснаха и почнаха да ни заливат с всевъзможни помии, които станаха наистина нетърпими в последните 5 години. За този период бандата издаде вече цели 3 албума, кой от кой по-неслушаем. Най-новият се казва Mania, който абсолютно ненужно стилизирано се изписва M A  N   I    A. Името вероятно обаче е последният проблем на Fall Out Boy.

Нека разкажа за няколко парчета с по няколко думи. Откриващото Young And Menace в интерес на истината загатва за нещо интригуващо в своето интро, в което се преплитат R&B и инди рок, но когато настъпва времето за т.нар. припев, първоначално си помислих, че колонката ми се е повредила. Съвсем изневиделица Пийт Уенц, Патрик Стъмп и другите двама, на които не им знам имената, са решили, че е добра идея да интегрират апокалиптично малоумен EDM/дъбстеп, който буквално се изсира на метеното. Дори да имах добро първо впечатление от началото на Young And Menace, след това рязко рядко разстройство, нагласата ми да чуя нещо интересно се изпари.

Песента Champion трябва да е нещо като химн и мога да си представя като музика за фон в филм за бокс, в който главният герой здраво пердаши крушата и тренира във фитнеса. Това в никакъв случай не означава, че парчето е добро. Напротив - то е клиширано и безинтересно. Една от най-екстравагантните песни в дискографията на бандата е HOLD ME TIGHT OR DON'T. Почти съм сигурен, че тя е била написана за колаборация между Pitbull, Daddy Yankee и Justin Bieber, но е била отхвърлена, защото дори на тях им е под нивото да пеят върху толкова изстискан ориенталско-латино ритъм, който за мен си е просто чалга, ако трябва да съм по-точен.

Sunshine Riptide пък прехвърля топката в реге/денсхол полето с гост участие на някой си Burna Boy. И отново, дори да парчето да има добра идея (а то всъщност няма), всичко е претоплено през свръх продуциран и полиран саунд, от който Desmond Dekker сигурно се обръща в гроба. The Last Of The Real Ones и Church са сред най-рок ориентираните тракове в Mania, ако приемате музиката на Imagine Dragons за рок. Усещането на тези песни е за един шумен, тътнещ бийт, емоционални и дълбоки вокали, електроника и дори истински китарен дисторшън. В споменатото Church и Heaven's Gate се преплитат и госпъл мотиви (ха, каква изненада, нали?!), които напомнят на Panic! At The Disco, но това също не е особено голяма похвала.

За 5 години в тоя блог съм изслушал/ревюирал около две дузини гадни, ама наистина албуми и този е един от най-гадните от тях. Fall Out Boy е банда, която наистина няма какво да предложи на хора, които харесват експерименти, защото този "експеримент" Mania е катастрофално неслушаем.
👎1.50/10🙉
ЧУЙ:  HOLD ME TIGHT OR DON'T (само за да разбереш, че съм прав за чалгата)

ДРУГИ ПОДОБНИ АЛБУМИ:

Няма коментари:

Публикуване на коментар