AFI - Burials

Artist: AFI
Album: Burials
Year: 2013
Label: Republic
Country: USA
Genre: Alternative Rock, Gothic Rock, Post-Hardcore, Post-Punk, Dark Wave
FACEBOOK

АВТОР: ИЛИЯН ИВАНОВ

Съвсем отговорно мога да заявя, че в даден момент от миналото десетилетие AFI официално бяха най-голямата рок група в света. Не съм сигурен как точно стана така, че Sing The Sorrow се превърна в толкова комерсиално успешен албум, но вероятно през 2003 година имаше голямо търсене за такъв тип емоционална и готически мрачна алтърнатив/пост-хардкор музика. Тогава бе пробивът, но стъпването на върха бе с Decemberunderground през 2006 година.

Общото между двата албума е, че са платинени в САЩ, но по-късният от тях дебютира под номер 1 в Billboard, а и децата знаят, че ако си номер в Америка, си номер 1 в цял свят. След Decemberunderdround пък излезе и Crash Love (2009), който така и не успях да изслушам повече целия повече от 2 пъти. Всъщност и двата албума олицетворяваха един интересен процес, който го има при много групи - комерсиалният връх да отговаря на творчески застой.

Sing The Sorrow е забележителен албум, който отбеляза скъсването с оригиналния хардкор пънк саунд и бе направен с огромен финес и артистизъм. След това AFI затънаха в опити да продължат това дело и се раздалечиха от оригиналната си фен база. За да не скапят изцяло групата пък Davey Havok (вокали) и Jade Puget (китара) започнаха Blaqk Audio, където спокойно можеха да експериментират с електронната музика.

Поради всички негативи, които събрах към AFI от Decemberunderground насам, бях предпазлив или хайде, да си го кажа направо - скептичен към Burials, когато бе анонсирано неговото издаване с кратък YouTube тийзър. Първите 3-4 парчета, които чух предварително обаче преобърнаха очакванията ми в по-позитивна посока.

Мракът и черната студенина, които се от обложката на Burials, кореспондират напълно с 13-те парчета вътре, които Havok описа с думи като "предателство, жестокост, слабост, раздразнение, потиснатост, безпокойство, отчаяние, нараняване, загуба, паника... ".

Поп елементите в албума са сведени от минимум и това е причината да имаме един истински рок саунд, макар все още да чуваме пулса на влиянията от The Smiths и The Cure. Burials започва бойно и напевно с The Sinking Night и продължава нататък с гигантски припеви като "I hope you suffer, I hope you dо, Just like I suffered" или "When they kill the lights - You’ll remain my conductor", насложени върху опростени китарни подложки, малко електроника, боботещ бас и барабани в средно до средно бързо темпо.

Песента Greater Than 84 пък отваря отново темата за убиването на човешките блянове за сметка на ежедневните кошмари, които носят тоталитарните системи, за които пише George Orwell в 1984. Въпросът, който Havok поставя в своята трактовка на анти-утопичния роман е "Can you read my mind?" - тема, която никога няма да загуби актуалност, ако съдим по българската "преса", която може и да не чете мисли, но насажда такива у податливите на обработка.

Изобщо песните в Burials са като 13 надгробни плочи на сломения човешки дух, преживял всяко едно (или повече от едно наведнъж) от изброените три абзаца по-нагоре чувства и състояния. AFI най-накрая са събрали своите най-добри черти, за да създадат най-кохерентния звучащия албум в историята си. Може би не най-добрият, но със сигурност такъв, който ги връща обратно в играта.

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни:   I Hope You Suffer   17 Crimes   The Conductor   Wild    Greater Than 84