Face-off - I Won't Be Coming Home

Artist: Face-off
Album: I Won't Be Coming Home
Year: 2013
Label: Self-Released
Country: Bulgaria
Genre: Pop Punk, Punk Rock, Alternative Rock, Skatepunk
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Напоследък се говори за "българска поп пънк сцена", но това е много преувеличено, поне на този етап, въпреки че се пръкват все повече и повече млади банди. Може би, ако момчетата (и момичетата), които свирят в този стил, не загубят мотивация да продължават да се занимават с такава музика и си създадат фен-бази, които са отвъд приятелските им кръгове и старите съученици, ще можем да говорим за наченки на някакво подобно явление.

Преди да си купя дебютния албум на Face-off, бях слушал бандата 2 или 3 пъти на живо и пичовете май винаги имаха някакви технически проблеми, но пък се получаваше весело. "Весел" е думата, с която най-лесно бих охарактеризирал I Won't Be Coming Home, но с уговорката, че не всички от деветте парчета отговарят на такова определение, както и изключително грозната обложка.

За разлика от Negative One [-1], Face-off свирят заедно от по-дълго време и песните им звучат доста по-хомогенно, което е огромен плюс за тях. В същото време обаче саундът тип 90-тарски Blink-182 е нещо, от което бандата още не се е отървала и докато китарните прогресии напомнят на Dude Ranch (особено в Softcore), не можем да говорим за изчистен стил.

Осем от песните са на английски език, а последната е на български, но за нея след малко. Останах приятно изненадан от вокалите на Шушко - не само като пеене, но и заради липсата (или силно ограничаване) на дразнещ роден акцент в произнасянето на фразите. Песните са в средно до средно бързо темпо, като някой дребни детайли в инструменталните части като използване на камбанките на чинелите, въздействат позитивно на ушите.

Самите текстове не са някакви гениални творения, но в поп пънка е важно да имаш запомнящи се рефрени, а такива в I Won't Be Coming Home има доста - примерно в отварящата Indy или в най-любимата ми FTS. The Bubach Strikes Back сигурно е най-парти парчето, което съм слушал през 2013 година, а Surrender се вписва изцяло в тенденцията на съвременните поп пънк банди да залагат на по-минорен саунд, подходящ за подскачане в такт по време на концертите.

Както казах, последната песен е на български и се казва Petko. Нямам представа кой е Петко и не знам защо той е педерас(т), но искрено се смях на текста. Парчето си е яко лаундж и ми напомни на някоя от простотиите, които NOFX обичат да правят - да речем Buggley Eyes.

Да се върнем на това, за което говорех в увода. Докато в България хората се разотиват преди края на концертите, след като са изгледали бандите, за които са дошли специално, няма как да говорим за поп пънк сцена. Ситуацията е такава, че Face-off едва ли някога ще се чудят дали да изхарчат милионите си на Хаваите или в Ибиса, но без подкрепа просто не може. Надявам се у нас някога да има истинска поп пънк сцена и тази банда да бъде едно от лицата ѝ.

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни:  Indy   FTS   The Bubach Strikes Back   Life Is Boring