Black Flag - What The...

Artist: Black Flag
Album: What The...
Year: 2013
Label: SST
Country: USA
Genre: Hardcore Punk, Skatepunk, Heavy Metal
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов
(*реших се да пусна това след като стана ясно, че фронтменът Ron Reyes е бил изгонен от групата по време на концерт и е заменен от Mike Valely)

Бог ми е свидетел - не исках да публикувам ревюто за Black Flag, а черновата стоеше около 10-ина дни в администрацията на блога. Някои веднага ще се усъмнят, че лъжа, защото съм атеист, но наистина - не ми се щеше да пускам бруталната критика към What The..., защото, сериозно, каква по дяволите е тази безобразна тъпня?

Най-лесното нещо е да оплюваш, далеч по-трудно е пишеш позитивни неща. Невъзможно е да кажа и една добра дума за албума, още по-малко за групата, която в момента се казва Black Flag. What The... е абсолютно ненужен, изумително лошо записан и безкрайно безидеен албум на един човек - китариста Greg Ginn, който просто е събрал от кол и въже няколко други музиканти и е решил да припечели някой пробит долар.

Изпитвам откровена емпатия към Ron Reyes и неговото тежко минало на бездомник. От беден като църковна мишка фен, той за кратко поема ролята зад микрофона в онези смутни времена за хардкор сцената, а около 30-ина години по-късно дори записва вокалите в What The..., само за да бъде изгонен позорно от Black Flag по време на концерт малко след излизането на албума.

Вокалните напъни на Reyes биха били окей през 1983-та година, но не и през 2013-та. Те обаче са най-малкият проблем в албума. What The... страда от липса на каквито и да е продукционни качества, сякаш е записван не в студио, а в рудна мина.

Повече от ясно е, че всички песни (а те са цели 22) са изцяло на дело на китариста Greg Ginn. Неговите рифове от албуми като Damaged и My War са основополагащи в редица музикални стилове, появили се впоследствие, но работата му в What The... е просто отчайващо зле. Да не свириш в тоналност е отличителна черта на Black Flag, но моля - нека някой да обясни на Greg, че не можеш да изсвириш всички парчета с два-три почти идентични и ужасно дисхармонични рифа върху еднообразна ритъм секция от бас и барабани.

Пилотният сингъл Down In The Dirt и финалната Off My Shoulders са единствените две песни, които понасям в умерени дози, но едва ли ще си ги спомням след 3-4 месеца. И за всичко е виновен Greg Ginn, който прави каквото си поиска с името, логото и марката на Black Flag. И тук съвсем спокойно можем да добавим и меко казано нелепата обложка.

Реформирането на Black Flag роди поне едно добро нещо - създаване на алтернативна група Flag, в която влизат музиканти (Keith Morris, Dez Cadena, Bill Stevenson и Chuck Dukowski), които също СА били важна част от създаването на една легенда. Поради себичността на Greg Ginn обаче те бяха натирени в ъгъл като някакъв периферен персонал, което е най-малкото неуважително.

Като човек, изградил си конкретно мнение за влиянието на Black Flag след прочитането на книгата American Hardcore: A Tribal History на публициста Steven Blush, ще се опитам да забравя буквално този албум What The... и търпеливо изчакам какво ще извадят Flag. Защото съм сигурен, че не може да е по-зле от това и даже си мисля, че може и да ми хареса.

ОЦЕНКА: 1,5/10

Препоръчителни песни:    Down In The Dirt