Trivium - Vengeance Falls

Artist: Trivium
Album: Vengeance Falls
Year: 2013
Label: Roadrunner United
Country: United States
Genre: Metalcore, Heavy Metal, Metal

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

Trivium са американска банда, сформирана през 2000 във Флорида. Trivium издават дебютния си албум през 2003, следващата година подписват с Roadrunner Records и до днес имат шест успешни студийни албума. Trivium са определяни с различни стилове (метълкор, хеви, траш), докато в действителност са просто водачите на съвременния американски метъл (a.k.a. NWOAHM). Trivium са запазена марка за качество, а музикантите дори нямат 30.

Vengeance Falls e един изключително успешен и силен албум. Vengeance Falls е по-добър от предния In Waves (2011) и, ако следваме тенденцията на бандата, по-слаб от следващия. Vengeance Falls е това, което последните албуми на Bullet For My Valentine и Avenged Sevenfold не успяха да бъдат. Vengeance Falls е поредното доказателство колко точно големи са Trivium.

Много хора критикуват Roadrunner Records заради прекаленото им комерсиализиране – твърдение, което няма да коментирам. Няма да изреждам и безкрайния лист с големи имена, подписали с лейбъла. Каквито и да са Roadrunner, истината е, че екипът им винаги е водел тенденциите в модерния метъл и е може би ненадминат в умението да намира млади таланти.

През 2005-а по повод на 25-ата годишнина на лейбъла, Roadrunner издават специален албум, в който се включват звезди от бандите, работещи за продуцентската компания. За ‘капитани’ на продукцията са избрани Роб Флин (Machine Head), Дино Казарес (Fear Factory, Divine Heresy) и Джоуи Джордисън (Slipknot, Murderdolls) и едно 19-годишно момче с японско-американски произход.

Момчето се казва Мат Киичи Хефи и по това време като фронтмен на Trivium има едва два записани албума (единия от които за Roadrunner – Ascendancy (2005). Нареден до гиганти като Флин, Казарес и Джордисън, присъствието на Хефи очаквано предизвиква масова почуда и недоумение. С брилянтната си работа за специалния албум на лейбъла и смайващия успех на Trivium през следващите години Хефи много бързо затваря устата на критиците и се доказва завинаги като един от най-талантливите млади музиканти.

Уникален фронтмен, умел китарист, страшен вокал, Хефи е водач на група, в която колегите му са същите млади таланти. Музикантите са и перфекционисти и до днес всеки следващ албум на групата е с една идея по-добър от следващия. Vengeance Falls също вдига летвата до ниво, до което може би единствено самите Trivium вече могат да стигнат.

Наречете ги хеви метъл, наречете ги метълкор, Trivium са групата, която най-изчерпателно представя понятието NWOAHM (New Wave Of American Heavy Metal). Оригиналност, бързина, тежест, мелодичност, разнообразие са само някои от качествата на творчеството им. Последният албум е епичен, героичен, драматичен, техничен...накратко, пишем му отличен.

Може би най-силната страна на Vengeance Falls е балансът. Всичко е изпипано до най-малките детайли. Когато стане прекалено мелодичен, рязко става смазващо тежък; когато солата почват да досаждат, веднага биват сменени с брутален брейкдаун; когато Хефи се увлече с мелодичните вокали, чуваме смразяващ крясък. Може би тук е моментът да споменем и фактът, че продуцент на албума е небезизвестният Дейвид Дрейман от Disturbed.

В началото си позволих един паралел с BFMV и A7X, за което се надявам Trivium да ми простят. Със сравнението целя единствено да съпоставя три банди, които се развиват горе-долу по същото време, свирят в подобни стилове и се борят за същата титла. Съжалявам, но разликата е огромна и Trivium отново доказаха, че са в по-тежка категория. Ако въобще има нужда да се определя някой като водач на съвременния хеви метъл, то това най-вероятно ще е Trivium.

Не съм споменал нито една песен – чуйте ги всички. Пуснете си Brave The Storm – ако тя ви хареса, то целият албум ще ви стане любим. Ако не ви хареса, то нямате какво да търсите в тези стилове. Vengeance Falls е един от най-добрите албуми за 2013. Не му давам 10 единствено, защото смятам че албум с оценка 10/10 трябва наистина да очарова и изненада, да поставя ново начало.


Trivium не изненадват, те просто покриват очаквания за качество и надминават собствените си умения. Не поставят нови начала, а просто подобряват старите. Което пък е повече от достатъчно, за адмирация.

P.S. Албумът завършва с един доста приятен и игрив кавър на Skulls...We Are 138 на Misfits. Браво, Trivium.

ОЦЕНКА: 9/10

Препоръчителни песни:  Brave The Storm   Vengeance Falls   At The End Of This War   No Way To Heal   To Believe


Коментари

Популярни публикации