Five Finger Death Punch - The Wrong Side Of Heaven And The Righteous Side Of Hell, Volume 2

Artist: Five Finger Death Punch

Album: The Wrong Side of Heaven and the Righteous Side of Hell, Volume 2

Year: 2013

Label: Prospect Park

Country: United States

Genre: Metal, Groove Metal, Heavy Metal

FACEBOOK

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

В самия край на Октомври публикувах ревю на първата част на The Wrong Side Of Heaven And The Righteous Side Of Hell и обещах, че съвсем скоро ще се появи и неговото продължение. Ако сте пропуснали предната статия, накратко обобщавам, че макар чисто музикално албумът да беше добър, то Five Finger Death Punch стремглаво се запътиха към творческа криза и дразнеща липса на каквото и да било разнообразие.

Нека приемем, че двете части на албума са двата полюса на едно концептуално цяло – The Wrong Side of Heaven (част 1) и The Righteous Side of Hell (част 2). Обикновено според досадното клише на метъл жанра, ад/грях/мрак винаги са приоритет, особено ако главната тема на текстовете е пречистване, извисяване, себеосъзнаване и т.н. Което пък автоматично прави Volume 2 по-смислен и символично натоварен като алегория на Праведния Ад...

Прекъсвам философското отклонение с простичкия намек, че втората част сякаш е по-добра и написаното по-горе може да е една от причините. Или пък са си пазили по-добрият материал за по-късно?

Колкото и да е добър албума (а, нека бъдем откровени, той не е толкова уникален), проблемите, които разгледах в предното ревю, си остават и дори задълбочават. Може би фактът, че го слушам толкова скоро след като съм се занимавал с предния, засили дразнението ми от абсолютно еднаквите песни, теми и идеи, с които иначе надъханите пичове от 5FDP продължават да ни заливат.

След като вече изписах всички добри и лоши черти на предния албум, ще разгледам труда им песен по песен да видим дали няма светлина някъде из тунела. ‘Here To Die’, ‘Weight Beneath My Sin’ и ‘Wrecking Ball’ (асоциациите с ex-Хана Монтана определено ми пречат да вдигна оценката, може би проблемът е в мен...) дават ударно начало на един обещаващ албум. 

След това обаче се появява ‘Battle Born’, която за жалост е избрана и за първи официален сингъл. Песента е откровено безсмислена и немощна – в предните албуми винаги имаше поне една наистина силна ‘балада’, а след като си се доказал с вече класически хитове като ‘The Bleeding’ и ‘Coming Down’, подобни опити за емоционално парче са нелепи.

Нямам коментар за ‘Cradle to the Grave’ и ‘Matter of Time’ (освен, че началото на втората ми напомня на Fear Factory, което винаги е плюс), които са добри, но и поддържат същата еднаквост. ‘The Agony of Regret’ е доста приятен преход, който ме накара да се замисля дали е добре най-добрата ти песен да е инструментал...

‘Cold’ също не ме впечатлява особено, но е по-добрата лирична песен в албума, а и наблюдявам, че се превръща във fan-favourite. Следващата ‘Let This Go’ е приятно намигане към по-старите албуми, демонстрираща онази очарователна първичност, агресивност и заряд, които направиха 5FDP толкова известни, и които постепенно избледняха с годините. ‘My Heart Lied’ съвсем спокойно може и да не съществува, а ‘A Day In My Life’ не ми показва нищо, което вече не съм чул десет пъти.

Албумът завършва с една приятна изненада – кавърът на безсмъртния хит на The Animals ‘House of The Rising Sun’, който е безспорно изпипан и добре преработен. И така приключваме с Vol. 2 и сякаш надеждите ми 5FDP някога да разнообразят и да покажат оригиналност. С два албума на година и 15 еднакви песни, пътят напред е само надолу, светлина няма.

ОЦЕНКА: 7/10 (оценката е по-ниска от тази на предния албум, просто защото баналността и еднообразието се натрупват, дори целият продукт да е сравнително по-добър)

Препоръчителни песни:  Weight Beneath My Sin   Here To Die   Let This Go   Cradle To The Grave   House Of The Rising Sun

P.S. Все още не съм се пробвал като мениджър и продуцент, но смятам тактиката на групата с двата албума за изключително неуспешна. Предлагам вариант, в който 5FDP можеха да изкарат само един албум, който съдържа най-добрите неща от тези два албума (защото такива все пак има) и евентуално би бил дори претендент за албум на година:

1. Lift Me Up (ft. Rob Halford of Judas Priest)
2. Here To Die
3. Watch You Bleed
4. Weight Beneath My Sin
5. Wrong Side of Heaven
6. Wrecking Ball
7. I.M. Sin (ft. Max Cavalera)
8. The Agony Of Regret (instrumental)
9. Cradle To The Grave
10. You
11. Cold
12. Let This Go
13. Diary Of A Deadman
14. Matter Of Time
15. A Day in My Life

+deluxe edition (понеже капиталистите не могат без екстра кеш):
16. Anywhere But Here (ft. Maria Brink of In This Moment)
17. Dot your Eyes (ft. Jamey Jasta of Hatebreed)
18. House Of The Rising Sun (The Animals cover)

Някак по-добре?