Quicksand - Interiors
Банда: Quicksand
Албум: Interiors
Лейбъл: Epitaph, 2017
Жанр: Post-Hardcore, Alternative Rock, Emo, Noise Rock
FACEBOOK
Дори само с два албума от първата половина на 90-те, Quicksand отдавна е едно от най-жадуваните за риюниън имена от алтърнатив рок аудиторията. Slip (1993) и Manic Compression (1995) минават тъкмо под мейнстрийм радара, оставяйки бандата в руслото на т.нар. "ъндърграунд култ", към който вече е добавена и дълго отлаганата трета глава - Interiors.
Новият дом на Quicksand е Epitaph Records. Чудя се, дали ако в средата на 90-те бандата бе останала с някой индепендънт лейбъл - Epitaph, Revelation или дори Dischord, дали изобщо щеше да се стигне до разпадането ѝ? Това обаче сега е маловажно, защото...
...Interiors е много интересен и пленителен албум, въпреки че не бих го нарекъл чак впечатляващ. Триото (в настоящия си състав) е запазило своя магнетичен подход в композирането и това играе главна роля. Interiors утилизира своите най-силни моменти, когато абразивният саунд на китарите се противопоставя на думкащите"подмолно" бас линии и неравноделните бийтове. За Quicksand този полу-нойз рок е нещо като запазена марка.
Бандата едновременно успява да звучи гаражно и радиофонично, разреждайки усложнените си инструментали със симпатичното пеене на китариста Уолтър Шрайфълс. "Извисяващите" парчета като Cosmonauts, Hyperion, Sick Mind и двете интерлюдии ">" и ">>" феерично погалват ухото, но мускулестите, напрегнатите моменти са солта и пиперът в това ястие.
Illuminant и Under The Screw са корави и енергични много повече от последния албум на Helmet, докато едноименната песен ми напомни защо Highly Suspect постигнаха гигантски комерсиални успехи наскоро, а именно защото това, което не успява да стане мейнстрийм за едно поколение, може да случи на късмет с друго такова.
За Quicksand този албум е бил предизвикателство, но за добро или лошо Interiors като отделно музикално пътешествие не се отдалечава много от своите предшественици. В него има превъзходно свирене, катарзисна атмосфера, еклектичност и експериментиране. Може би аз съм мърморко, но ми липсва нещо, което да ме накара да го заобичам безусловно. Но със сигурност и през тая година Epitaph Records изкараха на сергията редица силни албуми, както подобава на един елитен лейбъл.
Албум: Interiors
Лейбъл: Epitaph, 2017
Жанр: Post-Hardcore, Alternative Rock, Emo, Noise Rock
Дори само с два албума от първата половина на 90-те, Quicksand отдавна е едно от най-жадуваните за риюниън имена от алтърнатив рок аудиторията. Slip (1993) и Manic Compression (1995) минават тъкмо под мейнстрийм радара, оставяйки бандата в руслото на т.нар. "ъндърграунд култ", към който вече е добавена и дълго отлаганата трета глава - Interiors.
Новият дом на Quicksand е Epitaph Records. Чудя се, дали ако в средата на 90-те бандата бе останала с някой индепендънт лейбъл - Epitaph, Revelation или дори Dischord, дали изобщо щеше да се стигне до разпадането ѝ? Това обаче сега е маловажно, защото...
...Interiors е много интересен и пленителен албум, въпреки че не бих го нарекъл чак впечатляващ. Триото (в настоящия си състав) е запазило своя магнетичен подход в композирането и това играе главна роля. Interiors утилизира своите най-силни моменти, когато абразивният саунд на китарите се противопоставя на думкащите"подмолно" бас линии и неравноделните бийтове. За Quicksand този полу-нойз рок е нещо като запазена марка.
Бандата едновременно успява да звучи гаражно и радиофонично, разреждайки усложнените си инструментали със симпатичното пеене на китариста Уолтър Шрайфълс. "Извисяващите" парчета като Cosmonauts, Hyperion, Sick Mind и двете интерлюдии ">" и ">>" феерично погалват ухото, но мускулестите, напрегнатите моменти са солта и пиперът в това ястие.
Illuminant и Under The Screw са корави и енергични много повече от последния албум на Helmet, докато едноименната песен ми напомни защо Highly Suspect постигнаха гигантски комерсиални успехи наскоро, а именно защото това, което не успява да стане мейнстрийм за едно поколение, може да случи на късмет с друго такова.
За Quicksand този албум е бил предизвикателство, но за добро или лошо Interiors като отделно музикално пътешествие не се отдалечава много от своите предшественици. В него има превъзходно свирене, катарзисна атмосфера, еклектичност и експериментиране. Може би аз съм мърморко, но ми липсва нещо, което да ме накара да го заобичам безусловно. Но със сигурност и през тая година Epitaph Records изкараха на сергията редица силни албуми, както подобава на един елитен лейбъл.
7.50/10
ЧУЙ: Illuminant Under The Screw Cosmonauts Interiors Hyperion
ДРУГИ ПОДОБНИ АЛБУМИ:
Коментари
Публикуване на коментар