BG EP marathon with Anti Future, JFT, WOPS & Perfect Skies
Албум: Tomorrow Is Never Promised
Лейбъл: Self-Released, 2017
Жанр: Hardcore Punk, Street Punk, Punk Metal
Anti Future преминаха през редица промени в състава си след издаването на дебютния им албум Our Choice (2014), като единствените оригинални членове сега са вокалистът Крис и басистът Васко. Липсата на стабилност отложи бая излизането на нова музика от софийската банда, която в началото на 2017-та година издаде едно EP с 4 песни, от които всъщност не всички са нови.
Ушевадно е, че в Tomorrow Is Never Promised Anti Future са пробвали да звучат още по-ретро в своя иначе хаотичен и шумен хардкор. В "Съдби" се усеща стабилно хеви метъл влияние особено откъм рифовата част, Never Again носи дъха на 80-тарския ъндърграунд, но е някак странно, когато вокалите/лириките сменят от български към английски. Безпардонният стрийт пънк "Можеш ли?" е най-доброто от трите нови парчета и мелодията на куплетите всъщност е доста зарибяваща.
Финалът на Tomorrow Is Never Promised е с наново записана версия на "Покушение" - вероятно най-популярното парче от дебюта Our Choice. Миксът тук определено е по-добър и това се чува най-вече в барабаните. Като цяло Anti Future имат нелоши идеи и определено би ми било интересно да чуя малко повече стрийт пънк/хардкор от тях.
Албум: Влага
Лейбъл: Self-released, 2017
Жанр: Alternative Metal, Death Metal, Metalcore
JFT извървяха дълъг път от едноименния си албум (2015) насам. Бандата се раздели с вокалиста Тодор, който бе заменен от Славейко a.k.a. Птицата (екс-Старо Зло, Hatebomb и Warscum). Наскоро, по думите на JFT, "Птицата отлетя", а и барабанистът Емо също напусна, което прави настоящият състав доста различен от този, записал "Влага" EP.
Основната промяна тук е ушевадното втежняване до дет метъл/кор висоти. Гърлените ревове на Птицата звучат смразяващо заедно с лириките (пример "Какво е времето вътре в теб? / Защо се лъжеш, че си по-напред" от "Отпечатък"), но и самата банда е редуцирала мелодиите до минимум за сметка на още по-тежки и режещи рифове, бомбардиращи апокалиптични барабани и брутални бас линии.
Песни като "Полен", "Посмъртен вятър", "Отпечатък" и "Първи камък" са много по-различни от всичко в Just For Today (2015), но предвид рокадите в състава след това EP, е трудно да се каже дали тази стилова дирекция ще бъде запазена. Тук специално JFT звучат като метъл банда, която иска да бъде продъни всяко ухо и това има свой собствен "посмъртен" чар.
"Влага" капсулира един кратък отрязък от време в историята на тази банда и дори да смятам, че "по-тежко" невинаги означава по-добре, то това издание си струва.
Албум: The Ink Thief
Лейбъл: Self-release, 2017
Жанр: Rap-Rock, Alternative Rock, Electronic Rock
Също както Anti Future и WOPS не бяха издавали нова музика от 4 години насам, но и при тях имаше леки кадрови сътресения, които бяха овладяни и сега бандата е квинтет, добавяйки към състава си диджея/кийбордист Мартин. Новата музикална посока е малко по-електронно ориентиран саунд, въпреки че комбинацията от рок и рап отново остава водеща.
Няма да е лъжа, ако кажа, че The Ink Thief е като дете на Limp Bizkit, осиновено от Linkin Park. Блендата на фронтмена Никола - и в рапиранията, и в чистите вокали винаги е напомняла на Фред Дърст, докато бандата отзад съчетава дръзки грууви басове и китарни ефекти с раздвижени бийтове. С повече клавишни мелодии и някои други изненади, WOPS обаче заприличват повече на по-късните неща на Linkin Park.
В The Ink Thief имаме прецизно добавена електроника, която на моменти изпъква много - Colossus. Propaganda пък прави впечатление с убийствената ритъм секция в изцяло дръм'н'бейс бридж, докато "Свобода" е доста поп/рап ориентирано. Песента би била подходяща за радио, тъй като включва две гост участия - на Silent City и Мария Маринова - изпълнители, които не са ми познати. От друга страна обаче тя не ми се вписа в концепцията на EP-то, особено на фона на това, че е единствената на български.
WOPS звучи като издание на банда, която все още търси своето оптимално звучене. Ако си падате по малко по-електронен рок, то The Ink Thief би ви допаднал.
Албум: Memories
Лейбъл: Self-release, 2017
Жанр: Pop Punk, Alternative Rock, Skatepunk
Perfect Skies е групата с най-дългогодишна история от всички в този ревю маратон. Но пък и те бяха най-малко активни на сцената в последните няколко летоброения. Една от причините вероятно е позната и вече писана за горни банди - кадрови проблеми/рокади.
Преди година и нещо (карам по спомени), на барабаните в Perfect Skies застана небезизвестният в родния ъндърграунд Мицата, който обаче след записите на Memories тегли чертата и "заминава надалеч" по думите на останалите - Любо, Никул и Златил.
Винаги съм харесвал факта, че Perfect Skies са неприкрити романтици, мечтатели и носталгици. Тяхната музика не е тежка, гневна или напрегната, а точно обратното на тези прилагателни. Memories EP излиза цели 6 години след красивия им дебют Takeoffs And Landings и продължава в почти същата линия ала "Blink-182 срещат No Use For A Name". Парчета като She, Night Drive и Biggest Lie излизат като изпод индигото на калифорнийския поп пънк, докато финалната Wonder разкрива по-музикантската страна на бандата.
Memories се появи изненадващо (поне за мен) и ме оставя с топли емоции след всяко слушане, въпреки че има и трески за гладене.
Този път няма да дам отделна оценка за всяко отделно издание, защото никое от тях не изпъква супер много и никое от тях не разочарова. Всичките EP-та всъщност са прилични и стойностни самиздат попълнения към уж шарения роден ъндърграунд и рейтингите гравитират между 6.75 и 7.25, взависимост от личното ми състояние на духа. Затова всичките получават средно аритметично...
💀💀💀💀7.00/10💓💓💓💓
Други подобни албуми:
Anti Future - Our Choice
Anti Future - Our Choice
Коментари
Публикуване на коментар