четвъртък, 21 декември 2017 г.

Jaya The Cat - A Good Day For The Damned / Frenzal Rhomb - Hi-Vis High Tea


Времето определено не достига понякога! Наближава краят на 2017-та, а все още има албуми, които заслужават някой друг ред внимание. Рубриката BATTLE се завръща тази седмица с албуми на банди от сравнително по-различни дестинации от обичайните за блога САЩ, Великобритания или България, а именно Холандия (с малка условност, де) и Австралия...

Банда: Jaya The Cat
Албум: A Good Day For The Damned
Лейбъл: Bomber Music Ltd., 2017
Жанр: Ska-Punk, Reggae Fusion, Punk Rock, Alternative Rock
FACEBOOK

В тези 5 години между предишния им албум The International Sound Of Hedonism и настоящия A Good Day For The Damned, Jaya The Cat сигурно са гастролирали поне една дузина пъти в България. За което, разбира се, адмирации, защото е очевидно, че са тачени по нашите ширини и търснето за техни лайв изяви продължава без проблеми.

Ако си фен, но още не си имал време да чуеш новия им албум - няма страшно: всичко е точно, каквото си очаквал и каквото трябва да бъде. За банди като Jaya The Cat стилови промени и завои не са необходими, защото тяхната аудитория се интересува от сравнително безгрижни текстове за пиене, марихуана, партита и всякакви истории, в които са замесени леки опиати в комбинация с изпитаната формула от ска, пънк и реге. Всичко това не означава, че феновете им са някакви абсолютни безделници, а че издания като A Good Day For The Damned ги отърсват от казуалните напрежение, болежки и злободневности.

Почти съм сигурен, че този албум е по-добър от предишния. Може дори да е най-добрият в цялата дискография на американо-холандската банда. Може и да не е. Кой знае и на кого ли му пука изобщо? A Good Day For The Damned е от цели 15 песни, с които както можеш да релаксираш у вас, така и да подскачаш като луд на концерт.

Обикновено такива албуми са и трудни за разбивка "песен по песен". Но определено някои моменти се набиват повече на уши. The Palm Reader's Face Looks Shocked и Black Heart са класическo 2-tone ска, но първото прави "ориент експрес" завой ала Night Boat To Cairo на Madness, докато второто създава карнавална атмосфера ала Hashish From Amsterdam на Mark Foggo's Skasters. Споменавайки холандската столица, Amsterdam също заслужава да бъде отбелязано заради убийствено хващащия припев.

Стрийт пънк/ой! атмосфера зарежда Just Leave Me There, а The Streets Of Shoreditch и Drunk Baloon са си чисти пиянски балади с лек намек към The Pogues, като и в двете се чуват цигулки, които "стоплят душата". Тук там се чува и малко повече електроника в познатия реге/пънк буламач, но всичко е точно и то не щото снощи Jaya The Cat са правили... брауни.

Всеки албум на американо-холандската банда е добър, щото честно казано не виждам причина как може да се обърка нещо. Това е все едно баба ти да обърка рецептата за мекици - никакъв шанс.
7.25/10
ЧУЙ:  Sweet Eurotrash     Black Heart    Just Leave Me There   Amsterdam   The Streets Of Shoreditch



Банда: Frenzal Rhomb
Албум: Hi-Vis High Tea
Лейбъл: Fat Wreck, 2017
Жанр: Punk Rock, Skatepunk, Pop Punk, Alternative Rock
FACEBOOK

За разлика от Jaya The Cat, Frenzal Rhomb никога не са били в България и не вярвам, че някога ще свирят там. Често ги наричат "австралийските NOFX" и това твърдение не е лишено от логика. Пичовете от островния континент свирят с пневматична скорост мелодичен скейт пънк, текстовете им обикновено са изпълнени с абсурдни хумор, сарказъм и сексуални алегории, както и обилно количество алкохол, а на всичко отгоре записват и за лейбъла на Fat Mike - Fat Wreck Chords.

Hi-Vis High Tea излиза почти 6 години след предшественика си Smoko At The Pet Food Factory поради редица необичайни здравословни проблеми на различни членове на бандата. Така например фронтменът Джей Уали претърпява мозъчна операция заради тения в главата му, което в крайна сметка е намерило отражение в песен тук - Pigworm.

Пилотният сингъл Cunt Act пък е брилянтна игра на думи и едно от най-яките поп пънк парчета на 2017-та година, но личните ми фаворити от албума са Ray Ahn Is My Spirit Animal, което е ода за фронтмена на друга австралийска банда Hard-Ons и Beer And Shot, което стартира толкова тъжно, че веднага ще ти се прииска да надигнеш тост.

В Hi-Vis High Tea има цели 20 песни, но продължителността му е под 35 минути, тъй като болшинството парчета са под две минути. Финалът Food Court e почти 3 минути и половина, което го прави цяла епопея на фона на остататъка. Освен това песента звучи и като сериозна любовна драма, което си е впечатляващо на фона на заглавия като Classic Pervert, Cunt Act и School Reunion, в което припевът е "Fuck my school reunion".

Подобно на NOFX, и Frenzal Rhomb са длъжни да не изневеряват на себе си, за да запазят своето реноме и не мисля, че някой би помислил другояче след Hi-Vis High Tea. Този албум се изнизва бързо, пълен е с припеви, които се набиват моментално и носи само и единствено забавление.
7.25/10
ЧУЙ:  Ray Ahn Is My Spirit Animal   Cunt Act   Beer And A Shot   School Reunion   Food Court

ДРУГИ ПОДОБНИ АЛБУМИ:

Няма коментари:

Публикуване на коментар