Eminem - Revival
Албум: Revival
Лейбъл: Aftermath / Shady / Interscope, 2017
Жанр: Hip-Hop, Midwest Rap, Political Rap, Alternative Rap, Rap Rock, Pop Rap
За вече над 20 години Eminem "превъртя" рап играта много пъти, но като заклет геймър той продължава да се се пробва отначало, за да защитава своята репутация, макар и вече с видимо отегчение. Предишният му албум The Marshall Mathers LP2 беше едно от топ попаденията на 2013-та и по мое мнение беше голямото му завръщане. Четири по-късно Eminem отново "се възражда", но силата на този отзвук изобщо не е толкова силна.
Самият Маршал трябва да защитава реномето си на Rap God и признава, че тежестта на очакванията понякога е неимоверно голяма - "Why are expectations so high? / Is it the bar I set?" и "It’s the curse of the standard / That the first of the Mathers discs set / Always in search of the verse that I haven’t spit yet". Тези лирики от куплетите на откриващото парче и пилотен сингъл Walk On Water с Beyonce служат за ориентир къде е Eminem през 2017-та. И наистина очакванията към песента надхвърлят резултата. Участието на Beyonce някак минава между другото, а продукцията и инструментала не са катастрофални, но със сигурност са сред най-безличните в цялата му дискография.
До голяма степен е учудващо, че Revival страда именно от качествена продукция. Като се има предвид, че броят на продуцентите е някъде толкова колкото са парчетата - 19 (от които две са интерлюдии), не е учудващо, че този албум е леееееко разхвърлян, като дори най-големите като Рик Рубин правят грешки.
Авантюрата на Eminem с рока намира изражение в няколко парчета. Remind Me и In Your Head са съответно базирани върху I Love Rock'n'Roll на Joan Jett и Zombie на The Cranberries и със сигурност едва ли човек може да се сети за по-тривиални парчета с водещи женски вокали. Дори да има нещо приятно в рапирането на Eminem върху караоке фаворита на всички пияни девойки (първото от двете), някак си не мога да се отърва от усещането за мързел, половинчатост и отбиване на номер. Докато второто In Your Head е сред най-лошите песни му изобщо.
От друга страна китарните семпли от King Of Rock на Run-DMC в Heat са свежи, игриви и превръщат песента в един от най-добрите моменти в Revival. Рок пориви излизат и от още две парчета - Untouchable и Framed, като в първото Eminem навлизо дълбоко в политически анализи за Тръмп, расизма и полицейското насилие, като естествено добавя и щрихи хумор: "Black boy, black boy, we ain't gonna lie to you / Black boy, black boy, we don't like the sight of you", "I'd rather hear 'em say "Die N-word" than Die Antwoord / Ninja, now it's better disguised banter" (Untouchable) и "Donald Duck's on as the Tonka Truck in the yard / But dog, how the fuck is Ivanka Trump in the trunk of my car?" (Framed).
Може би моментът, в който Eminem най-близо се доближава до стандартите, които той сам е задал в рап играта, е Chloraseptic с Phresher, където неговият поток от рими криволичи като планински речен бързей, а инструменталната част от парчето напомня на Run The Jewels. За жалост от такова текучество има и песни, които не са особено интересни. River с вече обичайния featured изпълнител Ed Sheeran ще стане голям хит, гарантирам, но под повърхността това парче не е нищо особено. Дамските гост участия на R&B/поп звезди като Alicia Keys, Skylar Grey и Pink също не минават гладко - винаги ми е харесвал контрастът от драматично женско пеене и напористо мъжко рапиране, но пак ще повторя - продукцията варира от посредствена до фрапиращо лоша. Далеч по-добре се е получило парчето Castle (с гост вокали на Лиз Родригез, която пее и в Survival от The Marshall Mathers LP2), където най-накрая намираме истинския Slim Shady.
Анти-Тръмп лирики, претоплени истории за миналото му на лош съпруг, некадърно семплиране, огромен брой звездни гости, отличен сарказъм, несполучлив сарказъм - всичко това го има в Revival, което превръща албума в манджа с грозде. Сигурно е от ЕГН-то...
6.00/10
ЧУЙ: Chloraseptic Framed Heat Castle Arose
ДРУГИ ПОДОБНИ АЛБУМИ:
Коментари
Публикуване на коментар